снимка от сайт: dw.de
Годините минават,
не гледай назад!
Дните съпровождат,
не гледай назад!
Дните съпровождат,
с усмивка прегръщат.
Не гледай назад!
Ще остане и споменът-
добър или лош.
Ще остане и гъделът...
вторник, 6 ноември 2012 г.
петък, 26 октомври 2012 г.
неделя, 7 октомври 2012 г.
ФИЛИП ЛАРКИН - ПОЕЗИЯ
ВИСОКИ ПРОЗОРЦИ
.
***
High Windows
When I see a couple of kids
And guess he's fucking her and she's
Taking pills or wearing a diaphragm,
I know this is paradise
Everyone old has dreamed of all their lives--
Bonds and gestures pushed to one side
Like an outdated combine harvester,
And everyone young going down the long slide
To happiness, endlessly. I wonder if
Anyone looked at me, forty years back,
And thought, That'll be the life;
No God any more, or sweating in the dark
About hell and that, or having to hide
What you think of the priest. He
And his lot will all go down the long slide
Like free bloody birds. And immediately
Rather than words comes the thought of high windows:
The sun-comprehending glass,
And beyond it, the deep blue air, that shows
Nothing, and is nowhere, and is endless.
*****
.
Когато видя една двойка деца
и предположа че той я чука,
а тя взема хапчета или има диафрагма
знам, че това е раят.
и предположа че той я чука,
а тя взема хапчета или има диафрагма
знам, че това е раят.
Всички възрастни цял живот мечтаят за това-
Задръжките и жестовете да са оставени настрана
като остарял комбайн, и всички млади
се спускат надолу по дългата пързалка
Задръжките и жестовете да са оставени настрана
като остарял комбайн, и всички млади
се спускат надолу по дългата пързалка
към щастието, безкрайно. Замислям се дали
някой е гледал в мен, преди четиридесет години,
мислейки- Това ще е животът;
без Господ, без потене в тъмното.
някой е гледал в мен, преди четиридесет години,
мислейки- Това ще е животът;
без Господ, без потене в тъмното.
Заради Ада и други такива, и без да трябва да криеш
какво мислиш за свещеника. Той
и останалите като него заедно ще се спуснат по пързалката
като проклети свободни птици. И изведнъж,
какво мислиш за свещеника. Той
и останалите като него заедно ще се спуснат по пързалката
като проклети свободни птици. И изведнъж,
вместо думи идва мисълта за високи прозорци.
Стъклото, обхванало слънцето,
и отвъд него – дълбокото синьо небе, което не
показва нищо, и не е никъде, и е безкрайно…
Стъклото, обхванало слънцето,
и отвъд него – дълбокото синьо небе, което не
показва нищо, и не е никъде, и е безкрайно…
***
High Windows
When I see a couple of kids
And guess he's fucking her and she's
Taking pills or wearing a diaphragm,
I know this is paradise
Everyone old has dreamed of all their lives--
Bonds and gestures pushed to one side
Like an outdated combine harvester,
And everyone young going down the long slide
To happiness, endlessly. I wonder if
Anyone looked at me, forty years back,
And thought, That'll be the life;
No God any more, or sweating in the dark
About hell and that, or having to hide
What you think of the priest. He
And his lot will all go down the long slide
Like free bloody birds. And immediately
Rather than words comes the thought of high windows:
The sun-comprehending glass,
And beyond it, the deep blue air, that shows
Nothing, and is nowhere, and is endless.
*****
ДЕЙЗИ ПАТЪН - СТИХОВЕ
ЗАВИНАГИ ИСКАМ ...
Искам за теб да остана,
момичето с цвете в коси,
дошло от небесната манна
на твоя копнеж и мечти!
Искам за теб да остана
слънцето на твоите дни,
лекуващо болка и рана,
на парещо,тъжно Преди...
Искам за теб да остана,
силата на твоето АЗ,
и никога да не престана,
да изгарям от обич и страст!
***
ТАЗИ НОЩ
Тази нощ е лунна магия,
сипеща дъжд от звезди.
Ти в мен, а аз в теб ще открия
тази, която най-ярко блести!
Тази нощ ще остави следи,
по които утрото щом зазори,
ще тръгнем към изгрева двама,
със слети сърца и души!!
***
ВЪЛШЕБЕН ТАНЦ
Безпределно горещи,
танцуват телата ни,
вълшебния танц на страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта...
Пее звездният хор песента,
галеща телата ни слети
и танцува с нас любовта,
а през нежния плащ на нощта
луната усмихната свети...
***
ЗЛАТНА ЕСЕН
От бръчките не се страхувам,
по пътя съм към старостта.
Страхувам се от факта,
че по средата му заседнах -
зад мен е пролет, пред мене - есента...
Страхувам се, че трябва да прекрача,
напред да завървя във листопада,
страхувам се, дали ще бъда силна,
със златни спомени от младостта,
към Златна Есен да поема...
***
ИЗНЕВЯРА
Съпруг. Стена. Часовник.
Чакащо сърце. Тик-так.
Тъмна сянка. Любовник.
Кратък миг. Дълъг мрак.
***
КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ
Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната Есен така,
от светла любов озарена,
води ме твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!
***
ВЪЗКРЪСНАЛА ОБИЧ
С тебе в болничната стая,
до твоето легло стоях,
да те последвам и във рая,
заклевам се, решила бях...
Сърцето ти със сетни сили
живот показваше едва,
дъхът ти спираше, съпруже мили,
когато изведнъж пристигна Тя!
Надвеси се над тебе, властна,
сетната ти близост ми отне,
готова за целувка страстна,
но устните ти промълвиха “НЕ”!
Събуден, пристъпващ към мен,
към живота, без миг изневяра,
подари ми ти най-щастливия ден
на възкръснала обич и вяра!
***
ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ
Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в марша луд
на влюбено сърце...
Листенце след листенце
късат нейните ръце,
а слънчевото ù лице
с надеждата е засияло,
че последното “любов” ще е!
***
СТИГА МИ
Аз не искам нищо в замяна
срещу любовта си към теб,
стига ми, че съм вечно засмяна,
че за тъга и сълзи не идва ред...
Не искам плеада от гръмки слова
срещу моите стихове нежни,
стига ми твоята мъжка ръка,
да ме потапя в океани безбрежни,
в които плават мечти и цветя,
и душите ни тъй белоснежни...
Стига ми даже само това,
да се събуждам до тебе, любими,
когато всяка нова зора
носи мигове незабравими…
Искам за теб да остана,
момичето с цвете в коси,
дошло от небесната манна
на твоя копнеж и мечти!
Искам за теб да остана
слънцето на твоите дни,
лекуващо болка и рана,
на парещо,тъжно Преди...
Искам за теб да остана,
силата на твоето АЗ,
и никога да не престана,
да изгарям от обич и страст!
***
ТАЗИ НОЩ
Тази нощ е лунна магия,
сипеща дъжд от звезди.
Ти в мен, а аз в теб ще открия
тази, която най-ярко блести!
Тази нощ ще остави следи,
по които утрото щом зазори,
ще тръгнем към изгрева двама,
със слети сърца и души!!
***
ВЪЛШЕБЕН ТАНЦ
Безпределно горещи,
танцуват телата ни,
вълшебния танц на страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта...
Пее звездният хор песента,
галеща телата ни слети
и танцува с нас любовта,
а през нежния плащ на нощта
луната усмихната свети...
***
ЗЛАТНА ЕСЕН
От бръчките не се страхувам,
по пътя съм към старостта.
Страхувам се от факта,
че по средата му заседнах -
зад мен е пролет, пред мене - есента...
Страхувам се, че трябва да прекрача,
напред да завървя във листопада,
страхувам се, дали ще бъда силна,
със златни спомени от младостта,
към Златна Есен да поема...
***
ИЗНЕВЯРА
Съпруг. Стена. Часовник.
Чакащо сърце. Тик-так.
Тъмна сянка. Любовник.
Кратък миг. Дълъг мрак.
***
КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ
Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната Есен така,
от светла любов озарена,
води ме твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!
***
ВЪЗКРЪСНАЛА ОБИЧ
С тебе в болничната стая,
до твоето легло стоях,
да те последвам и във рая,
заклевам се, решила бях...
Сърцето ти със сетни сили
живот показваше едва,
дъхът ти спираше, съпруже мили,
когато изведнъж пристигна Тя!
Надвеси се над тебе, властна,
сетната ти близост ми отне,
готова за целувка страстна,
но устните ти промълвиха “НЕ”!
Събуден, пристъпващ към мен,
към живота, без миг изневяра,
подари ми ти най-щастливия ден
на възкръснала обич и вяра!
***
ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ
Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в марша луд
на влюбено сърце...
Листенце след листенце
късат нейните ръце,
а слънчевото ù лице
с надеждата е засияло,
че последното “любов” ще е!
***
СТИГА МИ
Аз не искам нищо в замяна
срещу любовта си към теб,
стига ми, че съм вечно засмяна,
че за тъга и сълзи не идва ред...
Не искам плеада от гръмки слова
срещу моите стихове нежни,
стига ми твоята мъжка ръка,
да ме потапя в океани безбрежни,
в които плават мечти и цветя,
и душите ни тъй белоснежни...
Стига ми даже само това,
да се събуждам до тебе, любими,
когато всяка нова зора
носи мигове незабравими…
неделя, 5 август 2012 г.
АКО МОЖЕХ...
Ако можех,звездите в шепа да събера,
Бих могъл с тях да те обсипя!
Вихърът на любовта ще събера.
Горските цветя ще ти донеса.
Дали ще ги приемеш с любовта ми?
Ехото от Балкана в стъкленица ще събера.
Жаждата ми за лицето ти красиво,в
Звезден миг най-горещо ще утоля!
И най - искрено с целувки ще обсипя!
Й........................................................
Как ли ще приемеш горещите ми чувства?
Любовта ми, родена под лунна светлина.
Бих могъл с тях да те обсипя!
Вихърът на любовта ще събера.
Горските цветя ще ти донеса.
Дали ще ги приемеш с любовта ми?
Ехото от Балкана в стъкленица ще събера.
Жаждата ми за лицето ти красиво,в
Звезден миг най-горещо ще утоля!
И най - искрено с целувки ще обсипя!
Й........................................................
Как ли ще приемеш горещите ми чувства?
Любовта ми, родена под лунна светлина.
сряда, 25 юли 2012 г.
петък, 6 юли 2012 г.
ОБИЧАМ ДА ГЛЕДАМ ПРЕЗ ТЪМНИТЕ ГРАНКИ...
автор: Димчо Дебелянов
...
Обичам да гледам през тъмните гранки
на кротко склонени под мен дървеса
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...
И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.
И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отминали в път красоти,
сълзи за молитвите свои нечути
и рано умрели мечти.
ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА...
автор: Димчо Дебелянов
Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
неделя, 24 юни 2012 г.
СТИХОВЕ НА ЕМИЛИ ДИКИНСЪН
Миналото е особено създание -
щом го погледна в лицето - не знам
дали ще получа възторг -
или пък срам.
Ако го срещнеш без оръжие -
по-добре побегни -
че и неговата ръждясала пушка -
понякога - гърми.
* * *
цивилизацията изгони леопарда.
А не бе ли душата му сърцата?
Пустинята-не отхвърляше кадифето му.
Етиопия - неговата позлата.
Джунглата - неговите привички.
Той имаше мантия пъстра -
и беше все същия.
Такава му е природата - сеньор, -
трябва ли пазачът да се мръщи?
Жалко за леопарда - той напусна своята Азия.
Споменът за ония палми
не ще бъде заглушен с упойки -
нито успокоен - с балсами.
* * *
Тялото расте външно -
за да е по-удобно-
Ако преследват душата -
храмът му - стои свободно -
отворен, канещ, сигурен.
Тялото е по-честно.
Духът, потърсил убежище -
то не се предава лесно.
* * *
Край на предишното! Аз съм съпруга!
Аз съм друга!
Аз съм Цар. Аз съм Жена.
Тъй съм по-сигурна.
Чуден ми е моминският свят
през този нежен полумрак-
Навярно такава е земята -
за тези, които са в небесата.
Понеже сега е радост - то
мъка е било предишното.
Но защо повече да сравнявам?
Аз съм Жена. И тук оставам.
* * *
Не съм чувала думата " бягство" -
без да ми пламне кръвта-
Едно внезапно очакване -
усещане, че летя.
Но не съм чувала и да просветва
затворническият мрак.
Аз само детски се търкам в клетката -
за да пропадна пак.
* * *
Събрах си силата в ръка -
закрачих към света.
И по-голяма от Давид
ми беше смелостта.
Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат -
или бях малка аз?
превод от английски: Цветан Стоянов
щом го погледна в лицето - не знам
дали ще получа възторг -
или пък срам.
Ако го срещнеш без оръжие -
по-добре побегни -
че и неговата ръждясала пушка -
понякога - гърми.
* * *
цивилизацията изгони леопарда.
А не бе ли душата му сърцата?
Пустинята-не отхвърляше кадифето му.
Етиопия - неговата позлата.
Джунглата - неговите привички.
Той имаше мантия пъстра -
и беше все същия.
Такава му е природата - сеньор, -
трябва ли пазачът да се мръщи?
Жалко за леопарда - той напусна своята Азия.
Споменът за ония палми
не ще бъде заглушен с упойки -
нито успокоен - с балсами.
* * *
Тялото расте външно -
за да е по-удобно-
Ако преследват душата -
храмът му - стои свободно -
отворен, канещ, сигурен.
Тялото е по-честно.
Духът, потърсил убежище -
то не се предава лесно.
* * *
Край на предишното! Аз съм съпруга!
Аз съм друга!
Аз съм Цар. Аз съм Жена.
Тъй съм по-сигурна.
Чуден ми е моминският свят
през този нежен полумрак-
Навярно такава е земята -
за тези, които са в небесата.
Понеже сега е радост - то
мъка е било предишното.
Но защо повече да сравнявам?
Аз съм Жена. И тук оставам.
* * *
Не съм чувала думата " бягство" -
без да ми пламне кръвта-
Едно внезапно очакване -
усещане, че летя.
Но не съм чувала и да просветва
затворническият мрак.
Аз само детски се търкам в клетката -
за да пропадна пак.
* * *
Събрах си силата в ръка -
закрачих към света.
И по-голяма от Давид
ми беше смелостта.
Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат -
или бях малка аз?
превод от английски: Цветан Стоянов
понеделник, 18 юни 2012 г.
НА ДРУГИЯ БРЯГ
... Странно
как животът прелита
над другия бряг,
където няма никой.
Но аз съм там...
с единия крак.
Но дали
ще разбера истината?
16.06.2012 г.
как животът прелита
над другия бряг,
където няма никой.
Но аз съм там...
с единия крак.
Но дали
ще разбера истината?
16.06.2012 г.
Прекрасна Chill Out музика Hulusi Шен Хуа безкрайна любов
Прекрасна Chill Out музика Hulusi Шен Хуа безкрайна любов
неделя, 17 юни 2012 г.
сряда, 6 юни 2012 г.
СТИХОВЕ - ЕМИЛИ ДИКИНСЪН
Това е писмото ми до света,
който не ми е писал -
простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.
Не знам за кого е предназначен -
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.
* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.
Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!
* * *
Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един - умрял за правда -
до мене настаниха.
"Защо - той тихо ме попита -
умря?" - "За красотата".
"А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя."
И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.
* * *
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда -
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата -
какво тя точно значи, -
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа -
болно и определено.
* * *
Пих питие, каквото няма
дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.
Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.
Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -
доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.
* * *
Завържи поводите за мен.
Аз съм готова за път.
Виж пак конете и се качи.
Бързо! Те няма да спрат!
Нека да седна здраво до теб -
та да не падна встрани.
Ний ще вървим чак до Страшния съд -
през урви и стръмнини.
Няма да хленча над някой мост -
и никое море.
Карай, надбягвай се ден след ден -
тъй ще е най-добре!
Сбогом на моето старо градче!
Само там горе - върхът -
още веднъж вместо мен целуни!
Аз съм готова за път.
* * *
Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.
Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.
* * *
Ниско небе - подли облаци.
Една снежинка все кръжи
над коловоза до обора -
и води спор да продължи.
Тесният вятър се оплаква,
че го преследват и гнетят.
Природата е като хората -
не е с корона всеки път.
* * *
Душата си избира свое общество -
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.
Тя не се трогва, че от каляската
някой към нея е тичал -
нито, че пред леглото и
император е коленичил.
Аз зная - от цяла просторна нация
тя едного ще посочи -
и ще запуши клапите на вниманието си -
като със плочи.
ПОДБОР И ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ Цветан Стоянов
който не ми е писал -
простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.
Не знам за кого е предназначен -
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.
* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.
Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!
* * *
Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един - умрял за правда -
до мене настаниха.
"Защо - той тихо ме попита -
умря?" - "За красотата".
"А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя."
И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.
* * *
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда -
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата -
какво тя точно значи, -
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа -
болно и определено.
* * *
Пих питие, каквото няма
дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.
Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.
Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -
доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.
* * *
Завържи поводите за мен.
Аз съм готова за път.
Виж пак конете и се качи.
Бързо! Те няма да спрат!
Нека да седна здраво до теб -
та да не падна встрани.
Ний ще вървим чак до Страшния съд -
през урви и стръмнини.
Няма да хленча над някой мост -
и никое море.
Карай, надбягвай се ден след ден -
тъй ще е най-добре!
Сбогом на моето старо градче!
Само там горе - върхът -
още веднъж вместо мен целуни!
Аз съм готова за път.
* * *
Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.
Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.
* * *
Ниско небе - подли облаци.
Една снежинка все кръжи
над коловоза до обора -
и води спор да продължи.
Тесният вятър се оплаква,
че го преследват и гнетят.
Природата е като хората -
не е с корона всеки път.
* * *
Душата си избира свое общество -
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.
Тя не се трогва, че от каляската
някой към нея е тичал -
нито, че пред леглото и
император е коленичил.
Аз зная - от цяла просторна нация
тя едного ще посочи -
и ще запуши клапите на вниманието си -
като със плочи.
ПОДБОР И ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ Цветан Стоянов
сряда, 30 май 2012 г.
ЛЮБОВТА
Когато любовта си отива,
в утрото топло душата изстива.
Любовта е безкрайно красива,
с ласките нежни лицето целува.
Тя е болката в лицето туптящо.
Тя е щастие в лицето на мама.
29. 05. 2012 Николай Пеняшки - Плашков
в утрото топло душата изстива.
Любовта е безкрайно красива,
с ласките нежни лицето целува.
Тя е болката в лицето туптящо.
Тя е щастие в лицето на мама.
29. 05. 2012 Николай Пеняшки - Плашков
вторник, 22 май 2012 г.
АВТОБИОГРАФИЧНО
..................... автор: Иван Атанасов /добруджански поет/
Лесен човек ли?
Не зная.
Едва ли...
Колко очи
изкрещяват "против"...
Винаги нежен.
Вечно скандален.
Винаги спорен.
Никога сив!
С мелници черни
все се сражавам.
Пламвам от студ.
Затрепервам във пот.
С шанса на ъгъла
се разминавам.
И Марко Тотев,
и Дон Кихот...
Вечно тревожен.
Вечно угрижен
заради хляба
на всеки чудак.
Свади припламват.
Песни се нижат.
Режат светулки
студения мрак...
Търся човека.
Отбягвам човека.
Бури предричам.
Дочаквам зора.
И ме преследва
съдбата нелека -
в житни морета
от глад да умра...
събота, 5 май 2012 г.
ЗА СТАРОСТТА
Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Решил съм с трепета на моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.
Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.
Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът здраво ме оплел
в ръцете жилави на старостта.
Мислите в мен са кота лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно - единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Решил съм с трепета на моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.
Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.
Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът здраво ме оплел
в ръцете жилави на старостта.
Мислите в мен са кота лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно - единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.
вторник, 31 януари 2012 г.
Червено вино ми налей
Червено вино ми налей,
сетне вино ми налей!
Твоят глас като славей
сърцето влюбено владей.
сетне вино ми налей!
Твоят глас като славей
сърцето влюбено владей.
Абонамент за:
Публикации (Atom)