вторник, 27 октомври 2009 г.

За сетен път...

За сетен път
идваш ти.
За сетен път
застанала сама
на кръстопътя,
чакаш любовта.
За един -
единствен път.




Одисея

Оказионът на живота -
сапиенс или койот,
а равносметката една.
Бях бакалавър
Бях севастократ.
Брадясал въшльо,
даже и пират.
Играх комар.
Тънех във разврат.
Знам, никога
не ще да срещна
Човека, който
вчера бях!


автор: Николай Пеняшки - Плашков

Книги






1. Жаден съм...   / разкази и стихотворения          
автор: Николай Пеняшки - Плашков
издател: фондация "ОИК"
Категория: Художествена литература
цена: 5 лв


                             Няма нищо по-добро от истината,
                             колкото и болезнена да е тя.
                                        
       Николай Пеняшки - Плашков



           

Започва XV национален поетичен конкурс "Иван Николов"




За 15-ти път Издателска къща "Жанет 45" – Пловдив ще връчи годишната Национална награда за поезия "Иван Николов". Пръв носител на наградата е поетът Христо Фотев.


Регламент на конкурса:
В конкурса участват книги с поезия (първо издание, не антологични), издадени в периода октомври 2008 – октомври 2009 г.
Книгите се изпращат в 2 (два) екземпляра, с кратка био-библиографска справка за автора и телефон за контакти на адрес:  4004 Пловдив
бул. "Александър Стамболийски" 9

Краен срок
: 20 ноември 2009 г. (важи датата на пощенското клеймо)


Жури: Силвия Чолева, Митко Новков, Виктор Самуилов и Георги Господинов
Награда: плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.

Ще бъдат номинирани 6 участници, от които ще бъде избран новият носител на Националната награда "Иван Николов" за 2009 г.



неделя, 25 октомври 2009 г.

От ... Дамян Дамянов

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.
..........................................

           Д. Дамянов
 

Душата перон

Измамени дните ми отминават,
неспиращи на моята гара.
Душата-перон бе почти празна.
Само аз и ти стояхме прави,
чакащи своя влак на
превратности.



Пристигнах

Пристигнах с моята мечта,
радост да ти поднеса.
Слънцето в очите ти блести.
Те бяха в свойте небеса.
Уханието сърцето ми пленява.
Фантазиите в мислите будуват.
Храбростта любовта обединява.
Целувката ти душата ми пленява.
Чаровнице - на пътя ми заставаш,
шармантно ръцете си подаваш.
Щастлива до мен се приближаваш.
Ъгълчето в очите ти, не се предава.
Юношата в мен - в своите доспехи,
яхнал своя кон, останал без утеха...
    

Ще те разбера

Ах, със сигурност ще те разбера!
Буквално всичко ще направя.
Възможно рози ще набера.
Гербери със сигурност ще добавя.

Дъхът ти от любов ще секне.
Единствено очите ти ще светят.
Житейският ни път ще блесне.
Звездите ярки, зарад теб бледнеят.

Искам в бяла рокля да те видя!
Йоще бих желал да те прегърна.
Как ли бих могъл мирен да седя?
Любовта в сърцето ми немирна.

Мога в шепи морето да събера.
Най-вече звездите да ти сваля.
Обичам те и винаги ще те разбера.
Пътеката на живота си не ще да проваля.

Рожбата на любовта ни ще порасне.
Сълзи от радост в очите ни блестят.
Твоето лице от щастие ще блесне.
Уви, сърцата ни за любов копнеят.

Фатализмът със сигурност ще игнорирам.
Хубостта ти душата ми запълва.
Целостта на щастието ще събирам.
Чакането с любов ще се допълва.

Шумят устните ни в целувка.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата, скрил се в мъжкото ми тяло,
яхнал страстните си мисли.

Хайку - 30

Жабите крякат
в съзвучие на песен.
Деца играят.


Хайку - 29

Птица прелетя
над зеленото поле.
Кравата пасе.


Хайку - 28

Котаракът спи.
Канапето е топло.
Навън дъжд вали.

Хайку - 27

Самолет лети
над зелената морава.
Весели деца.

Хайку - 26

Хора свирете!
Пролетта се разпука.
Птици запяха.

Хайку - 25

Щурците пеят
в музикалната нощ.

Гората заспа.

Хайку - 24

Стоплят сърцето
очите ти прекрасни.
Щурците пеят.

Безкомпромисно




Безкомпромисно
нагарчат дните
без твоето присъствие.
До безпределност
влюбен в цялата ти същност,
търся твоето ухание
сред поле от цъфтящи рози.
А дали ще го усетя,
останал без дихание?







събота, 17 октомври 2009 г.

Цугтромбон

Целувам
Устните ти
Горещи...
Трепетно
Родена обич
Молитвено
Блести в
Очите ми.
Невъзможна.


Хайку - 23



Нещастието
беше да те обичам.
Слънчев е денят.


хайку - 22



Ярките звезди.
Очите ти прекрасни
топлят сърцето.





неделя, 11 октомври 2009 г.

Хайку - 21



Сърдита есен.
Капят златните листа.
Зимата идва.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Хайку - 20


Отмести се,
луната да посрещна!
Ще те любя!

 

Хайку - 19


Звездите светят.
Светулка път чертае.
Гората нехае.

Хайку - 18


Лунна светлина.
Реката гръб извива.
Щурците свирят.

 

Хайку - 17


Луната изгря.
Звезди по небосвода.
Щурците пеят.

Хайку 16

Облачно утро
в очите се разтвори.
Дъжд от сълзи.

Хайку - 15

Послушай дъжда!
Реката пълноводна
песента запя.

Хайку - 14

Гласът на птица
през гъстата мъгла.
Нежна музика.


Хайку - 13

Блестят звездите.
Аромат на гроздов сок
във въздуха струи.


Хайку - 12

Върху жицата
гълъбите кацнаха.
Горещо лято.

 

Хайку - 11

На клон замръзнал
кацнаха очите ми.
Търсят слънцето.


Хайку - 10

Песента се лее
във сърцето влюбено.
Денят щастлив.

Хайку - 9

До кости мокър
под слънчевото небе.
Чакам те влюбен.


Хайку - 8

Облачно утро
в росата се събуди.
Роза разцъфтя.


Хайку - 7

На клон изсъхнал
нактръхнали са птици.
Бурята силна.

 

Хайку - 6

Влюбена жена
сред лехи от рози.
Денят дъждовен.


събота, 3 октомври 2009 г.

Прагматично...

Ще вляза в твойта райска градина
и семена ще посея, после ще полея.
А резултатът ще бъде догодина
и от плодовете сочни вино ще налея.


В този живот кратък, но без остатък,
капка по капка и чаша след чаша,
жадно ще отпивам и живота сладък -
в сърцето прагматично си подрежда.

Сватбено

В прекрасния и слънчев ден,
две прекрасни слънчеви души
се обвързаха с обич свята.
Свидетели им бяха небето и земята.
                                                  
автор: Николай Пеняшки - Плашков


петък, 2 октомври 2009 г.

С теб да изгоря

Ще те приютя в моите очи -
в нощта изгаряща от страст,
след дълга болка забравена от нас.
Първична светлина ще дам -
за да прогледнеш в оазиса
на житейската пустиня,
и жаждата си там да утолиш.
После ще те пусна във дома си,
с пламенни ръце да ме прегърнеш,
и с целувки - въглени горещи.

Готов съм с теб да изгоря!

Ти

Ти си морето,
разбунило
       мислите ми.

Ти си залезът,
взривил
       нощите ми.

Ти си изгревът,
оцветил
       очакването.

Ти си нощта -
плащеницата
               топла.

Ти си онази,
        която търся.


 

Болката на времето

Ужасна мисъл
тегне в съзнанието,
смазваща същността ми
с болката на времето.

А тя е родена
в моята черупка,
която мразя -
гнездо на идеи непостижими.

Ужасна мисъл
пронизва сърцето младо.
А сълзите с капки кръв
ще удавят болката дълбока.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Усет

Усетих повея на вятъра,
разпилял като есенни
листи мислите ми.



Усетих прилива на вълните,
заляли с утрем
душата ми.

Усетих изгрева на слънцето,
устремило погледа си
в сърцето ми.

Не ще забравя!











Накратко за хайку

Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е  Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
В началото  на  X век  от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век )  до
„хайкай” ( XIII – XIV  век )  до възнисването  на  „хайку”  се  забелязва обединяване  на  принципи в отделните школи и направления.
Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
Те изразяват богат вътрешен подтекст.
Хайку се състои в три реда  ( 5 – 7 – 5 ),  т.е.  17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма  символика .  То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие -
есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку”  ни помага как да възриемаме  живота във всичките  му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата,  които се случват около нас  чрез силата на краткото слово.
В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
В тази поезия  много явно се  усеща измерението и  протяжността  на живота като цяло.
Често се среща екзистенциалната  проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие  на природата във всичките й  измерения.
Спокойно мога да отбележа, че в съвременния  XXI – век  „хайку”  е  модернистичната  форма чрез  принципите на множествеността  и  синтезата  с  ефектите  на  словото.
Първият  известен  и  голям поет в историята  на  „Хайкай”  и  „ хайку”  е  Башо  Матсуо ( 1644 – 1694 ).
В своето „хайку” той шеговито изразява  безпомощността на  човешката  интелектуалност. То е  драматично, парадоксално.
Неговите тристишия ни карат  да осъзнаем  величието  на природата  чрез  простичките  й  компоненти,
изразени с   най – обикновени  думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку”  и  неговата музикалност.

НАПРИМЕР


БАШО


Лятно зашики -

Люшват се и влизат
планината  и  градината.

*****
Какво щастие!

Долината лятна
кара снега да ухае.

*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

*****

Хайде дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!


*****
Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…
БУСОН

*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.


БЪЛГАРСКИ  АВТОРИ  НА  ХАЙКУ


АНТОАНЕТА  НИКОЛОВА


*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.
ДЕТЕЛИНА  ТИХОЛОВА
*****
Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.

*****

Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

*****

Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР   ГЕРОВ


СТИХИИ


Океанът

и тайфунът
нямат милост.

*****

СТУДЕНТ  В  ТАВАНСКА  СТАИЧКА
Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.


ПЕТЪР  ПЛАМЕНОВ


*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти

*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева

НИКОЛАЙ  ПЕНЯШКИ


Есенни листа.

Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.

*****

Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.

*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.


©  Николай Пеняшки – Плашков  / peniashkiplashkoff

Емоция към звездното небе




Сребърни звезди
на копринения плащ.
Щастливо небе.

Хайга-1; Събуждане на природата




Пролетният ден
събуди природата.
Птици запяха.