вторник, 22 декември 2009 г.

Моя малка внучке


Моя малка внучке,

символ на невинност свята,
усетила майчината обич - свята.
Очите ти - сини като небесата,
игриво ме поглеждат със закачка…


автор: Н.Пеняшки - Плашков




понеделник, 16 ноември 2009 г.

ЗА ХАЙГА ИЗКУСТВОТО ИЛИ „КАРТИНАТА-ДУХ”



                          Светлана Хриктова



С традиционната японска поезия хайку западният свят се среща в края на XIX век, а през ХХ век тази кратка поетична форма вече не е изцяло японски феномен, тъй като поетите от най-различни страни търсят и успешно намират все нови приложения на основната й характеристика - способността й да изгражда образи и импресии, съзвучни с настроението на автора.

Едва ли е възможно да се даде задоволително определение на поезията хайку поради нейната неуловимост и недоизказаност, но все пак можем с голямо основание да твърдим, че тя е средство за внимателно вглеждане в себе си и в света. Другояче казано, хайку е изкуството да се гледа и живее с пълно внимание към настоящия миг, защото именно този миг, както твърдят източната, а под нейно влияние вече и западната философии, е всичко, с което разполагаме.


Умението да се пребивава в настоящето до голяма степен се подхранва от забелязването и предаването на сетивните сигнали на околния свят и в частност на цветовете.

Жълтата дюля в клоните, зелените детелини и папрати, синята вечерна светлина, топлите есенни багри - при цялата си привидна делничност и обикновеност тези цветни сигнали закотвят вниманието и ни напомнят да изживяваме съзнателно всеки миг, като се стремим да изградим с околния свят една осъзната връзка, която е основа на пълноценния и хармоничен живот.

За разлика от хайку поезията изкуството на хайгата все още не е особено известно у нас. Хайга е картина, породена от конкретно хайку - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга е представлявала най-често рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписано хайку.




В наши дни художниците, изпълняващи съвременна хайга, разполагат с широк спектър от стилове и техники. Те се категоризират най-общо в следните три раздела: художествени творби, изпълнени с класически изразни средства, дигитални изображения и фотографии.

Традиционната японска и изобщо далекоизточна живопис е плод на една духовност, която възприема човека като съставен елемент на околната среда. За японците изкуството е продължение на живота, то се ражда, възниква спонтанно, неотличимо е от другите явления на този свят, живее и диша според неговите закони. В този смисъл ролята на художника е не да твори, не да създава „втора природа”, а да улавя ритъма на нещата със съвършена спонтанност и безизкуственост.

Този възглед е в явен контраст със западните разбирания, които поставят ясна граница между природното и човешкото, между материята и съзнанието. Очевидно е, че един западен художник, оформил се в различна духовна традиция, разполага с други изразни средства и не бива да изпада в абсурдно подражателство на източния стил.

Подобно на хайку, което улавя - и запечатва - един кратък миг от живота, бегло зърната, но грижливо запомнена картина, така и рисунките в хайга запечатват неспирните метаморфози на природния свят - краткия цъфтеж, плавно преливащите един в друг сезони, отлитащите утро, пладне, вечер - уж все същите, а винаги различни. Вгледан в тези вечни метаморфози и приканен да сподели авторовия свят, зрителят престава да бъде безучастен наблюдател; той вече е част от картината, част от словото, те вече изразяват и неговия дух.

А както пише Судзуки: „Ако в картината присъства дух, с това всичко е казано.”










понеделник, 2 ноември 2009 г.

Сватбено

В прекрасния и слънчев ден
две прекрасни слънчеви души
се обвързаха с обич свята.
Свидетели им бяха небето и земята.


© Николай Пеняшки - Плашков

Манга

Манга(на яп. 漫画, чтение: まんが , буквално: неволна/неразрешена/ картинка) е японската дума за комикси и карикатури. Човекът, който създава манга се нарича мангака. Извън Япония, думата се употребява за комикси създадени първоначално в Япония. Манга има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат са: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, мистерия, ужаси, включително и порно (наричано хентай).


Мангата обикновено се създава в черно и бяло, с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява нейното създаване.


Най-популярните манга често се адаптират за аниме, като сценария се преработва, за да привлече широката публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В английско говорещите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата "манга" се отнася за японската анимация. Това, отчасти, е резултат от факта, че името и логото на компанията, която разпространява японска анимация сред западната публика, е Manga Entertainment.


История
Още от самото раждане на японската култура съществуват рисунки. наподобяващи по идеи и структура днешните комикси. Дори в гробници археолозите са открили плочи с подобни изображения. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война. С други думи, модерната манга, която се разпространява в момента, е мангата, която се е появила след войната. Този вид манга има вече половинвековна история.


Съвременната манга води своето начало от един единствен гений - Осаму Тезука. През 1947 Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга-версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга-артисти. Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“.


Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга-артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга-мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези които израснали четейки манга открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната - манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка.


До късните шестдесет години, манга-поколението стават студенти и модерната манга стига до своя решаващ момент. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази ново появила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на Японската манга.


Днешната манга включва всичко, от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения от романи до пътеписи и даже упътвания за учебни и дидактични цели.

Деление според пола и възрастта на читателите

Японската манга се дели на следните категории, спрямо годините на читателите, към които са насочени списанията, в които тя се появява:


* Първата категория включва списания за деца (yonenshi), списания за тийнейжъри (shonenshi) и “младежки” списания (yangushi, също под името seinenshi), които привличат читатели от късните юношески до тридесет години.


* Втората група включва списания за възрастни (seinenshi, като seinen означава повече възрастен, от колкото младеж- или otonashi), които са предназначени за по-зрели читатели и нямат горна граница на възрастовата група.


* Мангата, която е предназначена повече за жени, също се дели на възрастови групи: за момичета (shojoshi) и за “Дами” (познати под името на японското произношение на английското "ladies" или "redizu.") Мангата за жени се отличава със специфични типове герои и граматично, и графично оформление.


Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/

За поезията / или красотата на словото/


От години назад съществува твърдението,че “Изкуството е отражение на действителността”. Разбира се, че това е абсолютно вярно.
Но действителността и реалността имат своето конкретно място в историята и времето, и своите измерения; видими и невидими, явни и неявни, имагинерни, трансцедентални и т.н.
Както поезията, така и творчеството като цяло имат своята дълбочина, чистота, красота, и прозрачност.
Те отразяват и изразяват отношението и познаването на твореца към всичко, което го заобикаля. Именно поради тази причина поезията е многолика, и се различава чрез своите проявления. Това се отнася и за изкуството като цяло…
Поезията както всичко друго има своята строга йерархичност, на която е подчинена.
Творчеството е израз на откровенията на твореца – поет, ценител не само на прекрасните неща в живота, но и на неговата трудна, стръмна, и пълна с тръни, бурени и камъни пътека, която трябва да преодоляваме. Именно той най-точно и вярно отрязява живота във всичките му измерения и състояния чрез силата и красотата на Словото.
Истинският творец ( поет, писател, художник ) разкрива и описва реалната действителност по различен / индивидуален/ начин, с красотата на своето творчество.
Именно в това се изразява величието, силата, целомъдрието, и красотата на Словото и Изкуството във всичките му проявления.


Н. Пеняшки – Плашков

Опиянен от пръстите ти нежни

Едно е важно,
да знам, че си до мен
и устните ти
да ме целуват...
страстно...,
страстно...,
страстно...
Знам, че така ще бъде
и няма да те питам,
защото те обичам!
Страстно...,
страстно...,
страстно...

А сутрин, събуждаш
в мен желания вълшебни,
опиянен от пръстите ти нежни.


 © Николай Пеняшки – Плашков




вторник, 27 октомври 2009 г.

За сетен път...

За сетен път
идваш ти.
За сетен път
застанала сама
на кръстопътя,
чакаш любовта.
За един -
единствен път.




Одисея

Оказионът на живота -
сапиенс или койот,
а равносметката една.
Бях бакалавър
Бях севастократ.
Брадясал въшльо,
даже и пират.
Играх комар.
Тънех във разврат.
Знам, никога
не ще да срещна
Човека, който
вчера бях!


автор: Николай Пеняшки - Плашков

Книги






1. Жаден съм...   / разкази и стихотворения          
автор: Николай Пеняшки - Плашков
издател: фондация "ОИК"
Категория: Художествена литература
цена: 5 лв


                             Няма нищо по-добро от истината,
                             колкото и болезнена да е тя.
                                        
       Николай Пеняшки - Плашков



           

Започва XV национален поетичен конкурс "Иван Николов"




За 15-ти път Издателска къща "Жанет 45" – Пловдив ще връчи годишната Национална награда за поезия "Иван Николов". Пръв носител на наградата е поетът Христо Фотев.


Регламент на конкурса:
В конкурса участват книги с поезия (първо издание, не антологични), издадени в периода октомври 2008 – октомври 2009 г.
Книгите се изпращат в 2 (два) екземпляра, с кратка био-библиографска справка за автора и телефон за контакти на адрес:  4004 Пловдив
бул. "Александър Стамболийски" 9

Краен срок
: 20 ноември 2009 г. (важи датата на пощенското клеймо)


Жури: Силвия Чолева, Митко Новков, Виктор Самуилов и Георги Господинов
Награда: плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.

Ще бъдат номинирани 6 участници, от които ще бъде избран новият носител на Националната награда "Иван Николов" за 2009 г.



неделя, 25 октомври 2009 г.

От ... Дамян Дамянов

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.
..........................................

           Д. Дамянов
 

Душата перон

Измамени дните ми отминават,
неспиращи на моята гара.
Душата-перон бе почти празна.
Само аз и ти стояхме прави,
чакащи своя влак на
превратности.



Пристигнах

Пристигнах с моята мечта,
радост да ти поднеса.
Слънцето в очите ти блести.
Те бяха в свойте небеса.
Уханието сърцето ми пленява.
Фантазиите в мислите будуват.
Храбростта любовта обединява.
Целувката ти душата ми пленява.
Чаровнице - на пътя ми заставаш,
шармантно ръцете си подаваш.
Щастлива до мен се приближаваш.
Ъгълчето в очите ти, не се предава.
Юношата в мен - в своите доспехи,
яхнал своя кон, останал без утеха...
    

Ще те разбера

Ах, със сигурност ще те разбера!
Буквално всичко ще направя.
Възможно рози ще набера.
Гербери със сигурност ще добавя.

Дъхът ти от любов ще секне.
Единствено очите ти ще светят.
Житейският ни път ще блесне.
Звездите ярки, зарад теб бледнеят.

Искам в бяла рокля да те видя!
Йоще бих желал да те прегърна.
Как ли бих могъл мирен да седя?
Любовта в сърцето ми немирна.

Мога в шепи морето да събера.
Най-вече звездите да ти сваля.
Обичам те и винаги ще те разбера.
Пътеката на живота си не ще да проваля.

Рожбата на любовта ни ще порасне.
Сълзи от радост в очите ни блестят.
Твоето лице от щастие ще блесне.
Уви, сърцата ни за любов копнеят.

Фатализмът със сигурност ще игнорирам.
Хубостта ти душата ми запълва.
Целостта на щастието ще събирам.
Чакането с любов ще се допълва.

Шумят устните ни в целувка.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата, скрил се в мъжкото ми тяло,
яхнал страстните си мисли.

Хайку - 30

Жабите крякат
в съзвучие на песен.
Деца играят.


Хайку - 29

Птица прелетя
над зеленото поле.
Кравата пасе.


Хайку - 28

Котаракът спи.
Канапето е топло.
Навън дъжд вали.

Хайку - 27

Самолет лети
над зелената морава.
Весели деца.

Хайку - 26

Хора свирете!
Пролетта се разпука.
Птици запяха.

Хайку - 25

Щурците пеят
в музикалната нощ.

Гората заспа.

Хайку - 24

Стоплят сърцето
очите ти прекрасни.
Щурците пеят.

Безкомпромисно




Безкомпромисно
нагарчат дните
без твоето присъствие.
До безпределност
влюбен в цялата ти същност,
търся твоето ухание
сред поле от цъфтящи рози.
А дали ще го усетя,
останал без дихание?







събота, 17 октомври 2009 г.

Цугтромбон

Целувам
Устните ти
Горещи...
Трепетно
Родена обич
Молитвено
Блести в
Очите ми.
Невъзможна.


Хайку - 23



Нещастието
беше да те обичам.
Слънчев е денят.


хайку - 22



Ярките звезди.
Очите ти прекрасни
топлят сърцето.





неделя, 11 октомври 2009 г.

Хайку - 21



Сърдита есен.
Капят златните листа.
Зимата идва.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Хайку - 20


Отмести се,
луната да посрещна!
Ще те любя!

 

Хайку - 19


Звездите светят.
Светулка път чертае.
Гората нехае.

Хайку - 18


Лунна светлина.
Реката гръб извива.
Щурците свирят.

 

Хайку - 17


Луната изгря.
Звезди по небосвода.
Щурците пеят.

Хайку 16

Облачно утро
в очите се разтвори.
Дъжд от сълзи.

Хайку - 15

Послушай дъжда!
Реката пълноводна
песента запя.

Хайку - 14

Гласът на птица
през гъстата мъгла.
Нежна музика.


Хайку - 13

Блестят звездите.
Аромат на гроздов сок
във въздуха струи.


Хайку - 12

Върху жицата
гълъбите кацнаха.
Горещо лято.

 

Хайку - 11

На клон замръзнал
кацнаха очите ми.
Търсят слънцето.


Хайку - 10

Песента се лее
във сърцето влюбено.
Денят щастлив.

Хайку - 9

До кости мокър
под слънчевото небе.
Чакам те влюбен.


Хайку - 8

Облачно утро
в росата се събуди.
Роза разцъфтя.


Хайку - 7

На клон изсъхнал
нактръхнали са птици.
Бурята силна.

 

Хайку - 6

Влюбена жена
сред лехи от рози.
Денят дъждовен.


събота, 3 октомври 2009 г.

Прагматично...

Ще вляза в твойта райска градина
и семена ще посея, после ще полея.
А резултатът ще бъде догодина
и от плодовете сочни вино ще налея.


В този живот кратък, но без остатък,
капка по капка и чаша след чаша,
жадно ще отпивам и живота сладък -
в сърцето прагматично си подрежда.

Сватбено

В прекрасния и слънчев ден,
две прекрасни слънчеви души
се обвързаха с обич свята.
Свидетели им бяха небето и земята.
                                                  
автор: Николай Пеняшки - Плашков


петък, 2 октомври 2009 г.

С теб да изгоря

Ще те приютя в моите очи -
в нощта изгаряща от страст,
след дълга болка забравена от нас.
Първична светлина ще дам -
за да прогледнеш в оазиса
на житейската пустиня,
и жаждата си там да утолиш.
После ще те пусна във дома си,
с пламенни ръце да ме прегърнеш,
и с целувки - въглени горещи.

Готов съм с теб да изгоря!

Ти

Ти си морето,
разбунило
       мислите ми.

Ти си залезът,
взривил
       нощите ми.

Ти си изгревът,
оцветил
       очакването.

Ти си нощта -
плащеницата
               топла.

Ти си онази,
        която търся.


 

Болката на времето

Ужасна мисъл
тегне в съзнанието,
смазваща същността ми
с болката на времето.

А тя е родена
в моята черупка,
която мразя -
гнездо на идеи непостижими.

Ужасна мисъл
пронизва сърцето младо.
А сълзите с капки кръв
ще удавят болката дълбока.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Усет

Усетих повея на вятъра,
разпилял като есенни
листи мислите ми.



Усетих прилива на вълните,
заляли с утрем
душата ми.

Усетих изгрева на слънцето,
устремило погледа си
в сърцето ми.

Не ще забравя!











Накратко за хайку

Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е  Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
В началото  на  X век  от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век )  до
„хайкай” ( XIII – XIV  век )  до възнисването  на  „хайку”  се  забелязва обединяване  на  принципи в отделните школи и направления.
Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
Те изразяват богат вътрешен подтекст.
Хайку се състои в три реда  ( 5 – 7 – 5 ),  т.е.  17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма  символика .  То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие -
есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку”  ни помага как да възриемаме  живота във всичките  му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата,  които се случват около нас  чрез силата на краткото слово.
В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
В тази поезия  много явно се  усеща измерението и  протяжността  на живота като цяло.
Често се среща екзистенциалната  проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие  на природата във всичките й  измерения.
Спокойно мога да отбележа, че в съвременния  XXI – век  „хайку”  е  модернистичната  форма чрез  принципите на множествеността  и  синтезата  с  ефектите  на  словото.
Първият  известен  и  голям поет в историята  на  „Хайкай”  и  „ хайку”  е  Башо  Матсуо ( 1644 – 1694 ).
В своето „хайку” той шеговито изразява  безпомощността на  човешката  интелектуалност. То е  драматично, парадоксално.
Неговите тристишия ни карат  да осъзнаем  величието  на природата  чрез  простичките  й  компоненти,
изразени с   най – обикновени  думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку”  и  неговата музикалност.

НАПРИМЕР


БАШО


Лятно зашики -

Люшват се и влизат
планината  и  градината.

*****
Какво щастие!

Долината лятна
кара снега да ухае.

*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

*****

Хайде дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!


*****
Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…
БУСОН

*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.


БЪЛГАРСКИ  АВТОРИ  НА  ХАЙКУ


АНТОАНЕТА  НИКОЛОВА


*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.
ДЕТЕЛИНА  ТИХОЛОВА
*****
Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.

*****

Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

*****

Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР   ГЕРОВ


СТИХИИ


Океанът

и тайфунът
нямат милост.

*****

СТУДЕНТ  В  ТАВАНСКА  СТАИЧКА
Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.


ПЕТЪР  ПЛАМЕНОВ


*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти

*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева

НИКОЛАЙ  ПЕНЯШКИ


Есенни листа.

Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.

*****

Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.

*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.


©  Николай Пеняшки – Плашков  / peniashkiplashkoff

Емоция към звездното небе




Сребърни звезди
на копринения плащ.
Щастливо небе.

Хайга-1; Събуждане на природата




Пролетният ден
събуди природата.
Птици запяха.



вторник, 29 септември 2009 г.

Манга

Манга(на яп. 漫画, чтение: まんが , буквално: неволна/неразрешена/ картинка) е японската дума за комикси и карикатури. Човекът, който създава манга се нарича мангака. Извън Япония, думата се употребява за комикси създадени първоначално в Япония. Манга има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат са: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, мистерия, ужаси, включително и порно (наричано хентай).

Мангата обикновено се създава в черно и бяло, с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява нейното създаване.

Най-популярните манга често се адаптират за аниме, като сценария се преработва, за да привлече широката публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В английско говорещите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата "манга" се отнася за японската анимация. Това, отчасти, е резултат от факта, че името и логото на компанията, която разпространява японска анимация сред западната публика, е Manga Entertainment.


История

Още от самото раждане на японската култура съществуват рисунки. наподобяващи по идеи и структура днешните комикси. Дори в гробници археолозите са открили плочи с подобни изображения. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война. С други думи, модерната манга, която се разпространява в момента, е мангата, която се е появила след войната. Този вид манга има вече половинвековна история.

Съвременната манга води своето начало от един единствен гений - Осаму Тезука. През 1947 Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга-версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга-артисти. Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“.

Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга-артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга-мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези които израснали четейки манга открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната - манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка.

До късните шестдесет години, манга-поколението стават студенти и модерната манга стига до своя решаващ момент. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази ново появила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на Японската манга.

Днешната манга включва всичко, от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения от романи до пътеписи и даже упътвания за учебни и дидактични цели.


Деление според пола и възрастта на читателите

Японската манга се дели на следните категории, спрямо годините на читателите, към които са насочени списанията, в които тя се появява:

* Първата категория включва списания за деца (yonenshi), списания за тийнейжъри (shonenshi) и “младежки” списания (yangushi, също под името seinenshi), които привличат читатели от късните юношески до тридесет години.

* Втората група включва списания за възрастни (seinenshi, като seinen означава повече възрастен, от колкото младеж- или otonashi), които са предназначени за по-зрели читатели и нямат горна граница на възрастовата група.

* Мангата, която е предназначена повече за жени, също се дели на възрастови групи: за момичета (shojoshi) и за “Дами” (познати под името на японското произношение на английското "ladies" или "redizu.") Мангата за жени се отличава със специфични типове герои и граматично, и графично оформление.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/

Що е манга ?

Kакво всъщност е манга?

漫画

През 1814, известният японски художник Хокусай, създал книжка от черно-бели скици, които нарекъл манга -> mahn-gah (нахвърлени рисунки . В съвременната Японска история, този термин, описва малките черно-бели книжки, които описват серия от историйки. "Графична новела" е най-пасващото описание на "манга", въпреки, че мангата не е като западните комикси.Мангата покрива голям спектър от теми - от готвене през екшън, да до перверзии. По- известните манги биват анимирани и така идват Аниметата

Основните типове манга са 5:
1.Шонен
2.Шоджо
3.Сейнен
4.Джосей
5.Кодомо

Как се чете?

Първо - манга се чете от дясно на ляво и от горе на долу. ( ←↓)
Ако притежавате манга (на хартия), тя се чете отзад напред, тоест прелиства се от ляво на дясно.
цък и цък

Второ - ако четете на компютъра си - трябва да си изберете програма, с която да ви е удобно. По принцип самите страници са направени под формата на снимки в JPG или PNG формат.

Жанрове:
Shonen - Момчешка манга, стил: екшън/приключенски, и е предназначена за момчета от 8-18 години.Това определено е най-популярният стил и обикновено се характеризира със зрелищни битки. Манга от типа "DRAGON BALL Z", "YU-GI-OH!", и "YU-YU-HAKOSHO" попада в тази категория. Разбира се, нивото на насилие може да е предназначено за по-възрастни читатели.

Shojo - Момичешка манга, стил: задълбочена история, по-малко действие, романтика (разбирайте романтиката от приказките), предназначена е за момичета от 12-18 години. Вторият по популярност стил. Заглавията "SAILOR MOON", "LOVE HINA" и "CHOBITS" са едни от най-известните манги от този вид.

Sеinen - Предназначена е за читатели от 18-30 години. Вариация е на shonen манга, но е с доста повече насилие. AKIRA и BERSERK са представители на този тип манга.

Josei - Женска манга, предназначена за млади работещи жени от 21-30 и за домакини. Нещо като манга с Джулия Робъртс.
Примери: Blue, Ebichu Minds the House, Only Yesterday, Gokusen.

Hentai - Буквално - перверзна манга.

Jidaigeki - Историческа манга, стил: екшън, ортиентация към битките. "LONE WOLF AND CUB" е добър пример. Представете си Мел Гибсон в "Патриот".
Примери: Vagabond, Samurai Executioner, Rurouni Kenshin.

Mecha - Тази манга се отнася към битките с роботи като "GUNDAM WING", "VOLTRON" и "BIG O". Обикновено е много бойно ориентирана, с много и големи експлозии.

Bishoujo - Много популярен стил манга, пълна със сладки момичета и/или смешни животинки. Примери: "HAMTARO" или "HELLO KITTY".

Bishonen - "Beautiful boy" stories - не гейска манга, а предназначена за момичета в тинейджърските години и представя много красиви и почти женствени герои. Представете си групата NSYNC.

Kodomo - Детска манга, предназначена за 6-10 годишни. Тук също има bishoujo, shonen, или shoujo видове.

Има още много манга серии които попадат в суб-категориите на горните видове.

Източник: интернет 


В сладкарницата

Бях на терасата, излегнат на шезлонга и четях днешния ежедневник.
Съседката печеше във фурната сладкиши, а готовите ухаеха ароматно във въздуха.
Изпитах желанието да прескоча до близката сладкарница и да си купя торта.
Когато влязох, усетих:

В сладкарницата
приятни аромати.
Посетители.

Зимно послание



зимните клони
струни на китара
вятърът свири

Прекрасна зимна вечер. Имам среща с любимата, която е смисъла на живота ми. Нощните звездни очи ни следят с хладната си нежност и изпращат своето послание.Изскочи зимният вятър и с голите си ръце засвири.
 
зимният вятър
свири студената си песен
сексуална нощ

Емоция в душата


С група приятели тръгнахме на околосветско плаване. Посетихме най - красивите плажове и кътчета на прекрасната майка Земя.
Върнахме се щастливи, загорели, почти като негри; заредени с енергия и красиви емоции. Всико бе повод да излея душата си.

дълго плаване
морета прекосихме
беше страхотно


автор: Николай Пеняшки - Плашков