Накратко за хайку

Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е  Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.

В началото  на  X век  от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век )  до

„хайкай” ( XIII – XIV  век )  до възнисването  на  „хайку”  се  забелязва обединяване  на  принципи в отделните школи и направления.

Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.

Те изразяват богат вътрешен подтекст.

Хайку се състои в три реда  ( 5 – 7 – 5 ),  т.е.  17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма  символика .  То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.

В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие -

есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку”  ни помага как да възриемаме  живота във всичките  му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата,  които се случват около нас  чрез силата на краткото слово.

В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.

В тази поезия  много явно се  усеща измерението и  протяжността  на живота като цяло.

Често се среща екзистенциалната  проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие  на природата във всичките й  измерения.

Спокойно мога да отбележа, че в съвременния  XXI – век  „хайку”  е  модернистичната  форма чрез  принципите на множествеността  и  синтезата  с  ефектите  на  словото.

Първият  известен  и  голям поет в историята  на  „Хайкай”  и  „ хайку”  е  Башо  Матсуо ( 1644 – 1694 ).

В своето „хайку” той шеговито изразява  безпомощността на  човешката  интелектуалност. То е  драматично, парадоксално.

Неговите тристишия ни карат  да осъзнаем  величието  на природата  чрез  простичките  й  компоненти,

изразени с   най – обикновени  думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.

Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку”  и  неговата музикалност.

НАПРИМЕР

БАШО

Лятно зашики -

Люшват се и влизат

планината  и  градината.

*****
Какво щастие!

Долината лятна

кара снега да ухае.

*****

На сух клон

кацна гарван.

Късна есен.

*****

Хайде дечица -

град на парчета!

Хайде на вън!

*****

Есента на живота ми.

Все си е таз луна

и все е пак…

БУСОН

*****

Ореолът на луната.

Ухание на сливов цвят

струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.

Свечерява се

Отминава и този ден.

БЪЛГАРСКИ  АВТОРИ  НА  ХАЙКУ

АНТОАНЕТА  НИКОЛОВА

*****

Навсякъде край мене

чужда реч.

Но песента на птиците е същата.

ДЕТЕЛИНА  ТИХОЛОВА

*****

Стадо кози.

Като пръснат бял боб на

зелена черга.

*****

Лятото чука

на стъклото с бисери.

Падна градушка.

*****

Розов бадемов

дъжд покри косата ми.

Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР   ГЕРОВ

СТИХИИ

Океанът

и тайфунът

нямат милост.

*****

СТУДЕНТ  В  ТАВАНСКА  СТАИЧКА

Една пчела

и една пеперуда

ми дойдоха на гости.

ПЕТЪР  ПЛАМЕНОВ

*****

Спорим

И тавите тракат сърдито

В ръцете ти

*****

Олекотявам

От ветрените ласки

Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят

Ако край него не никнат

Стръкчета трева

НИКОЛАЙ  ПЕНЯШКИ

Есенни листа.

Пъстра е пътеката.

Птиците пеят.

*****

Слънчевият ден

под небето облачно

капчица роса.

*****

На клон изсъхнал

настръхнали са птици.

Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.

Песента на птиците

събуди утрото.

*****

Пролет ухае.

Южнякът стопли земята.

Нивите свежи.

©  Николай Пеняшки – Плашков  / peniashkiplashkoff