ЛЮБОВТА

Когато любовта си отива,
в утрото топло душата изстива.
Любовта е безкрайно красива,
с ласките нежни лицето целува.
Тя е болката в лицето туптящо.
Тя е щастие в лицето на мама.


29. 05. 2012   Николай Пеняшки - Плашков

АВТОБИОГРАФИЧНО

.....................  автор: Иван Атанасов /добруджански поет/

Лесен човек ли?

Не зная.

Едва ли...

Колко очи

изкрещяват "против"...

Винаги нежен.

Вечно скандален.

Винаги спорен.

Никога сив!

С мелници черни

все се сражавам.

Пламвам от студ.

Затрепервам във пот.

С шанса на ъгъла

се разминавам.

И Марко Тотев,

и Дон Кихот...

Вечно тревожен.

Вечно угрижен

заради хляба

на всеки чудак.

Свади припламват.

Песни се нижат.

Режат светулки

студения мрак...

Търся човека.

Отбягвам човека.

Бури предричам.

Дочаквам зора.

И ме преследва

съдбата нелека -

в житни морета

от глад да умра...

ЗА СТАРОСТТА

Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Решил съм с трепета на моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.

Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.

Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът здраво ме оплел
в ръцете жилави на старостта.

Мислите в мен са кота лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно - единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.