вторник, 29 септември 2009 г.

Манга

Манга(на яп. 漫画, чтение: まんが , буквално: неволна/неразрешена/ картинка) е японската дума за комикси и карикатури. Човекът, който създава манга се нарича мангака. Извън Япония, думата се употребява за комикси създадени първоначално в Япония. Манга има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат са: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, мистерия, ужаси, включително и порно (наричано хентай).

Мангата обикновено се създава в черно и бяло, с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява нейното създаване.

Най-популярните манга често се адаптират за аниме, като сценария се преработва, за да привлече широката публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В английско говорещите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата "манга" се отнася за японската анимация. Това, отчасти, е резултат от факта, че името и логото на компанията, която разпространява японска анимация сред западната публика, е Manga Entertainment.


История

Още от самото раждане на японската култура съществуват рисунки. наподобяващи по идеи и структура днешните комикси. Дори в гробници археолозите са открили плочи с подобни изображения. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война. С други думи, модерната манга, която се разпространява в момента, е мангата, която се е появила след войната. Този вид манга има вече половинвековна история.

Съвременната манга води своето начало от един единствен гений - Осаму Тезука. През 1947 Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга-версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга-артисти. Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“.

Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга-артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга-мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези които израснали четейки манга открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната - манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка.

До късните шестдесет години, манга-поколението стават студенти и модерната манга стига до своя решаващ момент. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази ново появила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на Японската манга.

Днешната манга включва всичко, от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения от романи до пътеписи и даже упътвания за учебни и дидактични цели.


Деление според пола и възрастта на читателите

Японската манга се дели на следните категории, спрямо годините на читателите, към които са насочени списанията, в които тя се появява:

* Първата категория включва списания за деца (yonenshi), списания за тийнейжъри (shonenshi) и “младежки” списания (yangushi, също под името seinenshi), които привличат читатели от късните юношески до тридесет години.

* Втората група включва списания за възрастни (seinenshi, като seinen означава повече възрастен, от колкото младеж- или otonashi), които са предназначени за по-зрели читатели и нямат горна граница на възрастовата група.

* Мангата, която е предназначена повече за жени, също се дели на възрастови групи: за момичета (shojoshi) и за “Дами” (познати под името на японското произношение на английското "ladies" или "redizu.") Мангата за жени се отличава със специфични типове герои и граматично, и графично оформление.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/

Що е манга ?

Kакво всъщност е манга?

漫画

През 1814, известният японски художник Хокусай, създал книжка от черно-бели скици, които нарекъл манга -> mahn-gah (нахвърлени рисунки . В съвременната Японска история, този термин, описва малките черно-бели книжки, които описват серия от историйки. "Графична новела" е най-пасващото описание на "манга", въпреки, че мангата не е като западните комикси.Мангата покрива голям спектър от теми - от готвене през екшън, да до перверзии. По- известните манги биват анимирани и така идват Аниметата

Основните типове манга са 5:
1.Шонен
2.Шоджо
3.Сейнен
4.Джосей
5.Кодомо

Как се чете?

Първо - манга се чете от дясно на ляво и от горе на долу. ( ←↓)
Ако притежавате манга (на хартия), тя се чете отзад напред, тоест прелиства се от ляво на дясно.
цък и цък

Второ - ако четете на компютъра си - трябва да си изберете програма, с която да ви е удобно. По принцип самите страници са направени под формата на снимки в JPG или PNG формат.

Жанрове:
Shonen - Момчешка манга, стил: екшън/приключенски, и е предназначена за момчета от 8-18 години.Това определено е най-популярният стил и обикновено се характеризира със зрелищни битки. Манга от типа "DRAGON BALL Z", "YU-GI-OH!", и "YU-YU-HAKOSHO" попада в тази категория. Разбира се, нивото на насилие може да е предназначено за по-възрастни читатели.

Shojo - Момичешка манга, стил: задълбочена история, по-малко действие, романтика (разбирайте романтиката от приказките), предназначена е за момичета от 12-18 години. Вторият по популярност стил. Заглавията "SAILOR MOON", "LOVE HINA" и "CHOBITS" са едни от най-известните манги от този вид.

Sеinen - Предназначена е за читатели от 18-30 години. Вариация е на shonen манга, но е с доста повече насилие. AKIRA и BERSERK са представители на този тип манга.

Josei - Женска манга, предназначена за млади работещи жени от 21-30 и за домакини. Нещо като манга с Джулия Робъртс.
Примери: Blue, Ebichu Minds the House, Only Yesterday, Gokusen.

Hentai - Буквално - перверзна манга.

Jidaigeki - Историческа манга, стил: екшън, ортиентация към битките. "LONE WOLF AND CUB" е добър пример. Представете си Мел Гибсон в "Патриот".
Примери: Vagabond, Samurai Executioner, Rurouni Kenshin.

Mecha - Тази манга се отнася към битките с роботи като "GUNDAM WING", "VOLTRON" и "BIG O". Обикновено е много бойно ориентирана, с много и големи експлозии.

Bishoujo - Много популярен стил манга, пълна със сладки момичета и/или смешни животинки. Примери: "HAMTARO" или "HELLO KITTY".

Bishonen - "Beautiful boy" stories - не гейска манга, а предназначена за момичета в тинейджърските години и представя много красиви и почти женствени герои. Представете си групата NSYNC.

Kodomo - Детска манга, предназначена за 6-10 годишни. Тук също има bishoujo, shonen, или shoujo видове.

Има още много манга серии които попадат в суб-категориите на горните видове.

Източник: интернет 


В сладкарницата

Бях на терасата, излегнат на шезлонга и четях днешния ежедневник.
Съседката печеше във фурната сладкиши, а готовите ухаеха ароматно във въздуха.
Изпитах желанието да прескоча до близката сладкарница и да си купя торта.
Когато влязох, усетих:

В сладкарницата
приятни аромати.
Посетители.

Зимно послание



зимните клони
струни на китара
вятърът свири

Прекрасна зимна вечер. Имам среща с любимата, която е смисъла на живота ми. Нощните звездни очи ни следят с хладната си нежност и изпращат своето послание.Изскочи зимният вятър и с голите си ръце засвири.
 
зимният вятър
свири студената си песен
сексуална нощ

Емоция в душата


С група приятели тръгнахме на околосветско плаване. Посетихме най - красивите плажове и кътчета на прекрасната майка Земя.
Върнахме се щастливи, загорели, почти като негри; заредени с енергия и красиви емоции. Всико бе повод да излея душата си.

дълго плаване
морета прекосихме
беше страхотно


автор: Николай Пеняшки - Плашков

Звезден миг


От многото излизания с приятелката ми, тази вечер бе изключителна.
Небето бе спуснало копринения си плащ - осеян с хиляди звезди.
Луната с красивото, изкривено и сребърно лице топлеше сърцата, и се усмихваше.
Звездите - тези весели очи, преследваха с нежността си, и пръскаха хаотично искри.
Юли: Усущах нежността на тази пищна природа. Ухание и прелест.
Захласнат от красотата до мен, целунах любимата и възкликнах:


ярките звезди
очите ти прекрасни
топлят сърцето

автор:Nykolai Peniashki - Plashkoff

Японски език

Японският език (日本語 - "нихон го") е език, говорен от около 127 милиона души главно в Япония. Класификацията му е спорна. Спада към една категория заедно с рюкюан — група езици, които се говорят на островите в южната част на Япония и постепенно са измествани от японския език. Често се счита за изолиран език.

Писменост:

Японската писменост официално се нарича „Kanji kana majiri bun“, или буквално „писмо с канджи, смесени с кана“. Името отразява точно характера ѝ: японската писменост представлява знаци от китайската писменост („канджи“), смесени със знаци от двете японски сричкови азбуки, хирагана и катакана (отразяващи липсващите в китайския език граматични форманти и частици, както и за заемки от други езици).Японците имат 3 азбуки-Катакана, Хирагана и Канджи.

Канджи (йероглифи), 漢字

Китайската йероглифна система (канджи), за разлика от азбуките, е базирана на обозначаване на смисъл, а не на звук. Тя навлиза в Япония от Китай през Корейския полуостров през 4-ти век. В най-големия речник на йероглифите в Япония (на Morohashi) са изброени близо 50 000 символа, но използваните в ежедневието са доста по-малко. Йероглифите, които един ученик в Япония трябва да научи по време на елементарното си образование (от първи до шести клас), са определени от Японското правителство. Техният брой е 1006 (данни от 1998 г.): 80 в първи клас, 160 във втори, по 200 в трети и четвърти, 185 и 181 съответно в пети и шести клас. През останалото време на обучението е задължително научаването на още 939 йероглифа, или общо 1945. Смята се, че за да може човек да чете свободно вестник или книга, са необходими именно около 2000 йероглифа.

По-долу са показани някои от най-често използваните йероглифи, тяхното произношение, обозначено на латиница, и значението им на български:
人 木 本 山 川 日 月 子 男 女 水 火 花 目 耳 心
hito ki hon yama kawa hi, nichi tsuki ko otoko onna mizu hi hana me mimi kokoro
човек дърво книга,
източник планина река слънце,
ден луна,
месец дете мъж жена вода огън цвете око ухо сърце

Разбира се, има и много по-сложни йероглифи:

鼻 (hana) нос, 鶴 (tsuru) жерав, 驚 (odoroku) изненадвам (стресвам) се.

Произношение: По-горе показаните (с едно-две изключения) са традиционните японски произношения или така нареченото кун-четене (kun-yomi). С навлизането на китайските йероглифи обаче много често китайското произношение се е запазило (разбира се, нагодено към японската фонетика). Това произношение се нарича он-четене (on-yomi). Огромното количество йероглифи в зависимост от случая могат да бъдат произнасяни както по on-yomi, така и по kun-yomi, като преобладаващото (но съвсем не стопроцентово) правило е, че on-yomi се използва в съставни думи от два и повече йероглифа. Макар и малко на брой, има йероглифи изобретени в Япония поради липса на подходящи. Такъв пример е

働 (hataraku) — работя.

Той е съставен чрез обединението на йероглифа за „човек“ 人и този за „движение“ 動.

Кана (фонетични азбуки), 仮名 [редактиране]

Освен йероглифната система, описана накратко по-горе, съществуват две сричкови азбуки: хирагана и катакана. Като звуков състав те са идентични, разликата е единствено в тяхното използване. И двете азбуки са създадени на базата на опростено или стилизирано изписване на йероглифи. Например, символът あ (а) от хирагана е произлязъл от йероглифа 安 (an) — „сигурност“, а символът ア (а) от катакана е опростен вариант на йероглифа 阿 (а), често срещащ се например във фамилни имена. Символите от хирагана изглеждат по-заоблени, а тези от катакана — по-„ръбати“.И трите скрипта(Хирагана,Катакана и Канджи)се пишат във вертикален ред и от дясно наляво.

Хирагана; 平仮名

Хирагана (вж. картинката в дясно) се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 見た (mita — видях), йероглифът 見 представлява коренът на глагола 見る (miru — виждам), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи.

Символът を, макар и формално да попада в реда w на таблицата и би следвало да се чете wo, на практика се произнася о и се използва само с граматична функция — като следлог на прякото допълнение. Символите は (ha) и へ (he), когато са употребени в граматичните си функции (съответно тематичен индикатор и следлог за посока на движение), се произнасят съответно wa и e. В Хирагана се садържат 46 знака(йероглифа),иэраэяващи 46 раэлични эвука.Могат да се пишат изречеия само на Хирагана.За да се разшири фонетично Хирагана(съответно Катакана)след съответния знак се изписват тен-тен.Те представляват две чертички или кръгче,поставени съответно в горния десен ъгъл непосредствено след него.Така се променя произношението на съответния знак.

Катакана, 片仮名 [редактиране]

Катакана е била измислена преди хирагана и през известен период от време е изпълнявала и нейните функции. Понастоящем катакана се използва главно за изписване на заемки и чуждици, както и на чуждестранни наименования на страни, градове, имена на хора и т.н. Освен това катакана се използва и за изписване на междуметия, както и за обозначаване на натъртено произношение на определена дума. Катакана се използва и за записване на имената на растителни и животински видове, чието изписване с йероглифи би представлявало трудност.

Например:
プリンター (purintaa) — принтер, タバコ (tabako) — цигари, テーブル (teeburu от англ. table) — маса, ブルガリア (burugaria) — България, アメリカ (amerika) — Америка, САЩ; イギリス (igirisu) — Великобритания, ソフィア (sofia) — София, ロンドン (rondon) — Лондон, ジョージブッシュ (jooji busshu) — Джордж Буш, フリストストイチュコフ (furisuto sutoichukofu) — Христо Стоичков, ワンワン (wanwan) — Бау-бау!

Допълнение:

Към катакана има добавени няколко символа, използвани за обозначаване на звуци, чужди на японската фонетика. Най-широко разпространеният е ヴ, използван за v (българско "в") в думи като イヴァン — Иван, ヴァイオリン — (vaiorin ot angl. violin) — цигулка и др. Също така в катакана са допустими нетрадиционни комбинации от символи за изразяване на срички, които не се срещат в традиционните японски думи: フォ=fo, ティ=ti, チェ=che и др. Дадените примери са приети като допълнения към официалната японска писмена система, но формално те не са част от нея. Например, чужденец получил японско гражданство, трябва да промени името си използвайки канджи, хирагана и/или катакана, но запазването например на символа ヴ е недопустимо.

Ромаджи, ローマ字

Ромаджи („римски букви“) е японското наименование на латинската азбука. Макар и по-рядко, употребява се още и термина ratenmoji (ラテン文字) — „латински букви“. Латиницата е призната за официална азбука наред с трите традиционни писмени системи, но ролята ѝ в японските текстове е само помощна. Използва се основно за съкращения на някои чужди думи — например мерки (cm, km, kg), имена (EU, NATO) и други (CD, DVD).

Съществуват няколко системи за транскрибиране/транслитериране от японски език на латиница:

* Хепбърнова латиница (Hebon-shiki, ヘボン式)
* Японска латиница (Nihon-shiki или Nippon-shiki, 日本式) (ISO 3602)
* Японска държавна латиница (Kunrei-shiki, 訓令式) (ISO 3602:1989)
* JSL, система, въведена от Елинор Джорден в книгата Japanese: The Spoken Language (1987)
* Вапуро (Wāpuro rōmaji, ワープロ ローマ字), или система за писане в текстови редактори с латиница, която се преобразува в кана (rōmaji kana henkan, ローマ字かな変換, букв. „преобразуване на латиница в кана“)

В редки случаи в официални документи може да се срещне Kunrei-shiki, но на практика за изписване на японски имена и думи на латиница най-често се употребяват различни варианти на Хепбърновата система.

Граматика:

Първата черта на японската граматика, която я отличава съществено от повечето европейски езици, е словоредът. В повечето европейски езици нормалният словоред е ПСД (подлог-сказуемо-допълнение): „Иван чете книга“, „John is reading a book“, и т.н. В японския език словоредът е ПДС (подлог-допълнение-сказуемо): 「太郎は本を読む。」(たろうはほんをよむ, Tarō wa hon wo yomu), буквално: „Таро книга чете“. Трябва да се отбележи, че също така за разлика от повечето европейски езици, този словоред се спазва много стриктно, тъй като промяната му съществено променя значението на фразата. Например 「太郎が読む本」(たろうがよむほん, Taro ga yomu hon)буквално: „Таро чете книга“, всъщност означава „Книгата, която чете Таро“.

Следващата разлика от повечето европейски езици е, че японският език има не предлози, а следлози (черта, характерна за всички езици с ПДС словоред). Например:

* に (ni): в, на, през (време, място) и др.: 8時に (hachi-ji ni) — в осем часа, 日本に[住む] (nihon ni[sumu]) — [живея] в Япония.
* へ (e): в, към(посока на движение) и др.: 日本へ[行く] (nihon e [iku]) — [отивам] в Япония.
* と (to): с: マリアと (Maria to) — с Мария.
* で (de): с (средство) и др.: 車で[行く] (kuruma de [iku]) — [отивам] с кола.

Речник:

В етимологичен план думите в японския език могат да бъдат разделени на три пласта:

* 和語 (wago) — това е пластът от собственояпонски думи в японския език. Той е най-стар от трите. Съставя около 37% от речника на японския език. Характерно за думите от този пласт е, че нямат никакви морфеми от чужд произход. Друг отличителен белег на тези думи е, че никога не започват със звучна съгласна или пък със звуковете „п“ и „р“. Повечето глаголи и т.нар. „и-прилагателни“ (спрегаеми прилагателни, които в определителна позиция завършват на い (i)) попадат в този пласт. Например 飲む (nomu) — „пия“ и 楽しい (tanoshii) — „забавен“. Също и съществителни като 雨 (ame) — „дъжд“, или 人 (hito) — „човек“.
* 漢語 (kango) — т.нар. „китайска лексика“. Този пласт се появява в японския език с навлизането на китайските йероглифи. Представлява около 47% от японския речник. Думите в него са съставени от он-четенията на йероглифите и много от тях са изобретени в Япония. Поради тази причина тези думи реално не съществуват в китайския език, макар и традиционно да са наричани китайски по произход. Такава дума е например 社会 (shakai) — „общество“. Този лексикален пласт е съставен основно от съществителни и т.нар. „на-прилагателни“ (прилагателни, които сами по себе си не са спрегаеми, а използват копула, освен това, когато са в определителна позиция завършват с частицата な (na)). Често в японския език думи от собственояпонски произход съвпадат по значение с думи от „китайски произход“. Например 車 (kuruma) — букв. „кола“ (японски произход) и 自動車 (jidōsha) — „автомобил“ (китайски произход). В тези случаи думите с китайски произход се считат за по-официални, докато собственояпонските - за по-разговорни. В този пласт попадат и думи от корейски произход. Напр. 寺 (tera) — „будистки храм“.
* 外来語 (gairaigo) — чужди думи. Думи, които нямат китайски, корейски или айну произход. Около 16% от речника на съвременния японски. Навлизат в японския от европейските езици. Първите подобни думи се появяват още 16в. с пристигането на първите европейци в Япония. По това време най-много са думите от португалски и холандски произход. От 19в. насам най-много думи навлизат от английски. Днес те са най-многобройни в този пласт. Ето езиците с най-силно присъствие в този лексикален пласт и някои от думите навлезли от тях:

1. Португалски - パン (pan) - „хляб“
2. Холандски - コップ (koppu) - „чаша“
3. Английски - カメラ (kamera) - „фотоапарат“, メモ (memo) - „бележка“
4. Немски - アルバイト (arubaito) - „почасова работа“
5. Френски - ズボン (zubon) - „панталон“

По части на речта японският речник е разделен на:

* Съществителни имена (名詞, meishi) - 82,38%
* Глаголи (動詞, dōshi) - 9,09%
* Прилагателни имена (形容詞, keiyōshi) - 3,48%
* Други - 5,05%
-----------------------------
В етимологичен план думите в японския език могат да бъдат разделени на три пласта:

* 和語 (wago) — това е пластът от собственояпонски думи в японския език. Той е най-стар от трите. Съставя около 37% от речника на японския език. Характерно за думите от този пласт е, че нямат никакви морфеми от чужд произход. Друг отличителен белег на тези думи е, че никога не започват със звучна съгласна или пък със звуковете „п“ и „р“. Повечето глаголи и т.нар. „и-прилагателни“ (спрегаеми прилагателни, които в определителна позиция завършват на い (i)) попадат в този пласт. Например 飲む (nomu) — „пия“ и 楽しい (tanoshii) — „забавен“. Също и съществителни като 雨 (ame) — „дъжд“, или 人 (hito) — „човек“.
* 漢語 (kango) — т.нар. „китайска лексика“. Този пласт се появява в японския език с навлизането на китайските йероглифи. Представлява около 47% от японския речник. Думите в него са съставени от он-четенията на йероглифите и много от тях са изобретени в Япония. Поради тази причина тези думи реално не съществуват в китайския език, макар и традиционно да са наричани китайски по произход. Такава дума е например 社会 (shakai) — „общество“. Този лексикален пласт е съставен основно от съществителни и т.нар. „на-прилагателни“ (прилагателни, които сами по себе си не са спрегаеми, а използват копула, освен това, когато са в определителна позиция завършват с частицата な (na)). Често в японския език думи от собственояпонски произход съвпадат по значение с думи от „китайски произход“. Например 車 (kuruma) — букв. „кола“ (японски произход) и 自動車 (jidōsha) — „автомобил“ (китайски произход). В тези случаи думите с китайски произход се считат за по-официални, докато собственояпонските - за по-разговорни. В този пласт попадат и думи от корейски произход. Напр. 寺 (tera) — „будистки храм“.
* 外来語 (gairaigo) — чужди думи. Думи, които нямат китайски, корейски или айну произход. Около 16% от речника на съвременния японски. Навлизат в японския от европейските езици. Първите подобни думи се появяват още 16в. с пристигането на първите европейци в Япония. По това време най-много са думите от португалски и холандски произход. От 19в. насам най-много думи навлизат от английски. Днес те са най-многобройни в този пласт. Ето езиците с най-силно присъствие в този лексикален пласт и някои от думите навлезли от тях:

1. Португалски - パン (pan) - „хляб“
2. Холандски - コップ (koppu) - „чаша“
3. Английски - カメラ (kamera) - „фотоапарат“, メモ (memo) - „бележка“
4. Немски - アルバイト (arubaito) - „почасова работа“
5. Френски - ズボン (zubon) - „панталон“

По части на речта японският речник е разделен на:

* Съществителни имена (名詞, meishi) - 82,38%
* Глаголи (動詞, dōshi) - 9,09%
* Прилагателни имена (形容詞, keiyōshi) - 3,48%
* Други - 5,05%
В етимологичен план думите в японския език могат да бъдат разделени на три пласта:

* 和語 (wago) — това е пластът от собственояпонски думи в японския език. Той е най-стар от трите. Съставя около 37% от речника на японския език. Характерно за думите от този пласт е, че нямат никакви морфеми от чужд произход. Друг отличителен белег на тези думи е, че никога не започват със звучна съгласна или пък със звуковете „п“ и „р“. Повечето глаголи и т.нар. „и-прилагателни“ (спрегаеми прилагателни, които в определителна позиция завършват на い (i)) попадат в този пласт. Например 飲む (nomu) — „пия“ и 楽しい (tanoshii) — „забавен“. Също и съществителни като 雨 (ame) — „дъжд“, или 人 (hito) — „човек“.
* 漢語 (kango) — т.нар. „китайска лексика“. Този пласт се появява в японския език с навлизането на китайските йероглифи. Представлява около 47% от японския речник. Думите в него са съставени от он-четенията на йероглифите и много от тях са изобретени в Япония. Поради тази причина тези думи реално не съществуват в китайския език, макар и традиционно да са наричани китайски по произход. Такава дума е например 社会 (shakai) — „общество“. Този лексикален пласт е съставен основно от съществителни и т.нар. „на-прилагателни“ (прилагателни, които сами по себе си не са спрегаеми, а използват копула, освен това, когато са в определителна позиция завършват с частицата な (na)). Често в японския език думи от собственояпонски произход съвпадат по значение с думи от „китайски произход“. Например 車 (kuruma) — букв. „кола“ (японски произход) и 自動車 (jidōsha) — „автомобил“ (китайски произход). В тези случаи думите с китайски произход се считат за по-официални, докато собственояпонските - за по-разговорни. В този пласт попадат и думи от корейски произход. Напр. 寺 (tera) — „будистки храм“.
* 外来語 (gairaigo) — чужди думи. Думи, които нямат китайски, корейски или айну произход. Около 16% от речника на съвременния японски. Навлизат в японския от европейските езици. Първите подобни думи се появяват още 16в. с пристигането на първите европейци в Япония. По това време най-много са думите от португалски и холандски произход. От 19в. насам най-много думи навлизат от английски. Днес те са най-многобройни в този пласт. Ето езиците с най-силно присъствие в този лексикален пласт и някои от думите навлезли от тях:
1. Португалски - パン (pan) - „хляб“
2. Холандски - コップ (koppu) - „чаша“
3. Английски - カメラ (kamera) - „фотоапарат“, メモ (memo) - „бележка“
4. Немски - アルバイト (arubaito) - „почасова работа“
5. Френски - ズボン (zubon) - „панталон“

По части на речта японският речник е разделен на:

* Съществителни имена (名詞, meishi) - 82,38%
* Глаголи (動詞, dōshi) - 9,09%
* Прилагателни имена (形容詞, keiyōshi) - 3,48%
* Други - 5,05%
------------------------
В етимологичен план думите в японския език могат да бъдат разделени на три пласта:

* 和語 (wago) — това е пластът от собственояпонски думи в японския език. Той е най-стар от трите. Съставя около 37% от речника на японския език. Характерно за думите от този пласт е, че нямат никакви морфеми от чужд произход. Друг отличителен белег на тези думи е, че никога не започват със звучна съгласна или пък със звуковете „п“ и „р“. Повечето глаголи и т.нар. „и-прилагателни“ (спрегаеми прилагателни, които в определителна позиция завършват на い (i)) попадат в този пласт. Например 飲む (nomu) — „пия“ и 楽しい (tanoshii) — „забавен“. Също и съществителни като 雨 (ame) — „дъжд“, или 人 (hito) — „човек“.
* 漢語 (kango) — т.нар. „китайска лексика“. Този пласт се появява в японския език с навлизането на китайските йероглифи. Представлява около 47% от японския речник. Думите в него са съставени от он-четенията на йероглифите и много от тях са изобретени в Япония. Поради тази причина тези думи реално не съществуват в китайския език, макар и традиционно да са наричани китайски по произход. Такава дума е например 社会 (shakai) — „общество“. Този лексикален пласт е съставен основно от съществителни и т.нар. „на-прилагателни“ (прилагателни, които сами по себе си не са спрегаеми, а използват копула, освен това, когато са в определителна позиция завършват с частицата な (na)). Често в японския език думи от собственояпонски произход съвпадат по значение с думи от „китайски произход“. Например 車 (kuruma) — букв. „кола“ (японски произход) и 自動車 (jidōsha) — „автомобил“ (китайски произход). В тези случаи думите с китайски произход се считат за по-официални, докато собственояпонските - за по-разговорни. В този пласт попадат и думи от корейски произход. Напр. 寺 (tera) — „будистки храм“.
* 外来語 (gairaigo) — чужди думи. Думи, които нямат китайски, корейски или айну произход. Около 16% от речника на съвременния японски. Навлизат в японския от европейските езици. Първите подобни думи се появяват още 16в. с пристигането на първите европейци в Япония. По това време най-много са думите от португалски и холандски произход. От 19в. насам най-много думи навлизат от английски. Днес те са най-многобройни в този пласт. Ето езиците с най-силно присъствие в този лексикален пласт и някои от думите навлезли от тях:

1. Португалски - パン (pan) - „хляб“
2. Холандски - コップ (koppu) - „чаша“
3. Английски - カメラ (kamera) - „фотоапарат“, メモ (memo) - „бележка“
4. Немски - アルバイト (arubaito) - „почасова работа“
5. Френски - ズボン (zubon) - „панталон“

По части на речта японският речник е разделен на:

* Съществителни имена (名詞, meishi) - 82,38%
* Глаголи (動詞, dōshi) - 9,09%
* Прилагателни имена (形容詞, keiyōshi) - 3,48%
* Други - 5,05%
.........................................
Фрази

* お早う。 (ohayoo) = Добро утро! Здравей!
* 今日は。 (konnichiwa) = Добър ден! Здравей/Здрасти!
* 今晩は。 (konbanwa) = Добър вечер!
* お休みなさい。 (oyasuminasai) = Лека нощ!
* さようなら。 (sayounara) = Довиждане! Чао!
* ありがとう。 (arigatou) = Благодаря!
* はい。 (hai) = да
* いいえ。 (iie) = не
* お元気ですか。(おげんきですか) (ogenki desu ka) = Как сте? (букв. „здрав ли сте“)
* 元気か。(げんき です か) (hai, genki desu) = Да, добре съм.
* 元気だよ。 (genki da yo) = Добре съм.
* (sumimasen) = Извинете
* (gomen nasai) = Съжалявам
* (gomenne)= Съжалявам

***************************************************************
Уикипедия на Японски

6月15日にライセンスが更新され、ライセンスがGFDL 1.2に加えてCC-BY-SA 3.0 Unportedで利用可能になりました。また同時にGFDLのみでライセンスされたコンテンツの受け入れが禁止されました。これにより、ファイルのアッ プロード時にGFDLのみでライセンスすることは出来なくなっています。この更新に関する詳しい情報はWikipedia:ライセンス更新をご覧くださ い。
メインページ
出典: フリー百科事典『ウィキペディア(Wikipedia)』
移動: ナビゲーション, 検索


簡易版メインページ - その他のメインページ


ウィキペディアにようこそ!


ウィキペディアはオープンコンテントの百科事典です。基本方針に賛同していただけるなら、誰でも記事を編集したり新しく作成したりできます。ガイドブックを読んでから、サンドボックスで練習してみましょう。質問は利用案内でどうぞ。
現在、ウィキペディア日本語版には約 604,996 本の記事があります。

インフォメーション

* ようこそ - ガイド - 閲覧方法 - 引用方法 - 参加方法 - 練習場所 - ヘルプ - 利用案内
* コミュニティ・ポータル - 井戸端 - Help for non-Japanese-speakers
* 基本方針 - 著作権の扱い - 報道関係 - 連絡先 - 免責事項

お知らせ

* 2009年6月15日からライセンスが更新され、ウィキペディア日本語版のテキストと一部のファイルが、従来の「GNU Free Documentation License」に加えて「クリエイティブ・コモンズ 表示-継承 ライセンス」でも利用可能になりました。また同時に、GFDLのみでライセンスされたコンテンツ(あらゆる文章、ファイルを含む)の受け入れが禁止となり ました。
* 2009年7月8日、ウィキペディア日本語版の記事数が60万項目を達成しました。
* 「保護S」などの省スペーステンプレートは8月11日に廃止されます。現在、移行期間中です。
* Wikimedia Conference Japan 2009が11月22日に予定されています。

秀逸な記事 (→他の秀逸な記事 / つまみ読み / 選考)
YS-11 JA8717

YS-11(わいえすいちいち)は、日本航空機製造が製造したターボプロップエンジン方式の双発旅客機。第二次世界大戦後に初めて日本のメーカーが開発し た旅客機である。一般には「ワイエスじゅういち」、または「ワイエスイレブン」と呼ばれている。時刻表ではおもにYS1およびYSと表記されていた。

機種名であるYS-11の「YS」は輸送機設計研究協会の「輸送機」と「設計」の頭文字「Y」と「S」をとったもの。一方、「11」の最初の「1」は搭載 を検討していたエンジンの候補にふられた番号で、実際に選定された「ダート10」の番号は「1」であった。後ろの「1」は検討された機体仕様案の番号 で……
新着記事 (→他の新しい記事 / 投票・推薦)

* 本庄村は明治22年(1889年)4月1日から兵庫県に存在した村で、当初菟原郡、後武庫郡に属した。阪神電鉄の開通により都市化が進み、宅地化と工業地化の両方が進行した。昭和2年(1927年)3月神戸都市計画区域へ編入され、……
* 頂点捕食者とは実質的に自分自身を捕食するものがいない、食物連鎖の頂点に位置する捕食者のことである。頂点捕食者種はしばしば長い食物連鎖の終端にあり、そこで彼らは生態系の健全性を維持するという重要な役割を担っている。……
* ハンガリー・ルーマニア戦争は第一次世界大戦終戦後の1918年から1919年までハンガリーとルーマニアとの間で行われた戦争である。]1918年12月1日にトランシルヴァニアがルーマニアとの合併を宣言したことが、この戦争の原因となった。……

今日は何の日(7月30日)(→編集方法/議論)

* ジェームズ・クックが初航海に出発(1768年)
* 明治天皇崩御、大正天皇践祚。大正に改元(1912年)
* 東北自動車道全通(1986年)
* 小渕恵三内閣発足(1998年)
* 扇千景が女性初の参議院議長に就任(2004年)

季節の話題・画像 (→投票・推薦)
花火
夏 - 夏休み - 夕立 - 雷 - 蝉しぐれ - 夾竹桃 - 百合 - 海開き/海水浴 - 砂浜 - 日焼け - 夜光虫 - 肝試し - 夏の大三角 - ムクゲ
新着画像 (→他の新しい画像 / 投票・推薦)

白池地獄(別府地獄めぐり)

白池地獄
(別府地獄めぐり)

四国八十八箇所の巡礼(青龍寺)

四国八十八箇所の巡礼
(青龍寺)

検索資料

調べもの案内 - 索引(あ - か - さ - た - な - は - ま - や - ら - わ - A - 0 - 記号) - 一覧の一覧 - 年表 - 最近の出来事
ポータル一覧
ウィキポータルとは?
人文科学 : 哲学 - キリスト教 - イスラーム - 神道 - 仏教 - 言語学 - 文学
歴史 : 歴史 - 大東亜共栄圏 - 第三帝国 - 世界遺産
地理 : 地理学 - ヨーロッパ - フランス - ブルガリア - 北アメリカ - 東南アジア - 中国 - 朝鮮 - 日本 - 日本の都道府県
社会科学 : 法学 - 経済学 - 災害 - 教育 - 軍事 - 戦争 - 平和
自然科学 : 数学 - 物理学 - 化学 - 天文学 - 地球科学 - 気象と気候 - 生物学 - 生き物と自然 - 植物 - 鳥類 - 医学と医療
技術と産業 : 環境 - 建築 - 原子力 - エレクトロニクス - コンピュータ - 鉄道 - 自動車 - バス - 食
文化と芸術 : 美術 - 音楽 - クラシック音楽 - 舞台芸術 - 映画
娯楽とスポーツ : 温泉 - テレビ - ラジオ - 漫画 - アニメ - ゲーム - スポーツ - 競馬 - サッカー - 野球
カテゴリ
カテゴリとは?
科学 : 自然科学 - 社会科学 - 人文科学 - 数理科学 - 法則 - 理論
学問 : 医学 - 化学 - 工学 - 心理学 - 数学 - 哲学 - 物理学 - 文学 - 論理学
技術 : 原子力 - 建設 - 交通 - コンピュータ - 通信 - 電気 - 道具 - 動力 - バイオテクノロジー - 兵器 - 放送
自然 : 宇宙 - エネルギー - 音 - 環境 - 気象 - 元素 - 森林 - 生物 - 地球 - 天体 - 熱 - 光 - 物質
社会 : 教育 - 行政 - 経済 - 国際関係- 思想 - 社会学 - 社会問題 - 政治 - 戦争 - 福祉 - 法
地理 : 海 - 気候 - 大陸 - 地形 - 地理学 - 国 - アジア - アフリカ - アメリカ - オセアニア - 中東 - ヨーロッパ - 日本
文化 : アニメ - 映画 - 音楽 - 芸術 - ゲーム - サブカルチャー - 宗教 - 食文化 - スポーツ - 美術 - 漫画
人間 : 心 - コミュニケーション - 人権 - 人物 - 民族
歴史 : 地域史 - テーマ史 - 時代区分 - 歴史学 - 暦 - 年表
寄付のお願い

ウィキペディアの運営主体は非営利団体ウィキメディア財団です。ウィキペディアの運営に必要なコンピュータ機器などは、皆様の寄付によって購入されていま す。ウィキペディアの運営をサポートしたいと思われたならば、どうか寄付をお願いします。寄付はウィキメディア財団の寄付のページで受け付けています。
他言語版ウィキペディア

ウィキペディアは250を超える言語で執筆されています。全ての言語版については統計をご覧ください。以下は特に規模の大きな言語版です。

English(英語) - Deutsch(ドイツ語) - Français(フランス語) - Polski(ポーランド語) - 日本語 - Italiano(イタリア語) - Nederlands(オランダ語) - Português(ポルトガル語) - Español(スペイン語) - Русский(ロシア語) - Svenska(スウェーデン語) - 中文(中国語) - ‪Norsk(ノルウェー語) - Suomi(フィンランド語) - Català(カタルーニャ語) - Українська(ウクライナ語) - Türkçe(トルコ語) - Română(ルーマニア語) - Česky(チェコ語) - Magyar(ハンガリー語) - Esperanto(エスペラント) - Slovenčina(スロバキア語)

姉妹プロジェクト
メタウィキ
全プロジェクトの議論
ウィクショナリー
多機能辞典
ウィキブックス
教科書や解説書
ウィキクォート
引用句集
コモンズ
ファイルの集積
ウィキソース
著作権フリー文書
ウィキスピーシーズ
生物種のディレクトリ
ウィキニュース
自由なニュース
ウィキバーシティ
学習支援

Връзка:

http://bg.wikipedia.org/wiki/

Поставил: администратор







































Любовен валс




Целунах твоята ръка
и помолих те за танц.
Докоснах твоята ръка,
а с другата талията фина.
В прекрасния и нежен валс
срещнах звездите ти сияйни,

завлядяли моето сърце.
И нека бъде нежна любовта ни
сближила сърцата млади.



Озари ме звездна светлина

Озари ме звездна светлина
и нежни вопли в мен събуди.
А празничната им топлина
любовта в мен пробуди.

А тя е толкоз невероятна
и покри ме със звездна пелерина,
ухаеща и все така приятна,
и нежна като коприна.

автор: Nikolai Peniashki - Plashkoff



понеделник, 28 септември 2009 г.

Хайку - 5

Красива жена
под цъфналата липа.
Майско слънце.


автор: Nikolai  Peniashki - Plashkoff


Хайку - 4

Сребролунна нощ.
Оскъдните ми мисли
утрото посрещат.


автор: Peniashki - Plashkoff


Хайку - 3

Свечерява се.
Във ранното утро
се вихри песен.

автор: Nikolai  Peniashki - Plashkoff


Хайку - 2





                            Горещо лято.
                      Листата ронят сълзи.
                           Есента дойде.                              

Хайку - 1

Есенни листа.
На тясната пътека.
Килимът красив.


автор. Nikolai  Peniashki - Plashkoff


Бяг

Бягам не от теб,
а от твоето безсилие.
Бягам не от теб
а от моето безсилие.

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Алхимия

Времето
ме довя на тази земя.
Времето
ми поднесе любовта.
Времето
издуха младостта ми.
Времето
в стъкленица
ще затворя
и ще отпия!

Чувство

Почувствах,
че съм изхвърлен
от света забравен.
Щом животът е клопка
и аз ще го затворя!


автор: Peniashki - Plashkoff