сряда, 31 юли 2013 г.

НАТЮРМОРТ

Той е
с четката в ръка,
а мислите подредени
се отразяват
върху платното.
Той мълчи,
дори от
безмълвната ръка
красотата проговаря.
 ......
 © Николай Пеняшки - Плашков

неделя, 16 юни 2013 г.

Надгробно стихотворение на романиста и поет Робърт Луис Балфор Стивънсън

„Под звездната безкрайна шир,
сложете ме да спя във мир.
Честит до края бях безспир
и за почивка съм готов.

Тоз стих за мен да изсекат:
“Той спи в мечтания си кът;
морякът върна се от път,
ловецът свърши своя лов”.“
………….
* Р. Л. Стивънсън сам съчинява надгробния си надпис в стихове.


понеделник, 25 март 2013 г.

ЗА ТЕБ СКЪПА МОЯ...

За теб, скъпа моя,
за теб, най-хубавата песен ще запея,
за теб, най-красиви думи ще излея,
за теб, най-нежна мелодия ще изпея,
за теб, най-искрено душата ще излея,
за теб, ще събера звездите в шепа,
за теб, слънчев изгрев ще поднеса
за теб, света ще покоря,
накрая ще коленича,
да поискам прошка
и твоята ръка!


19. 03.2013 Г.
ДОБРИЧ


неделя, 3 март 2013 г.

Чаках те...

                   (по стихотворението "В теб" от Йорданка Радева)

Чаках те,
да се вмъкнеш
във всяка моя клетка,
и кръвта ти
ведно с мойта
да е слята.
Като ручей влят
в пълноводната река.
И заживя в мен,
и аз приех те,
каквато ти си всъщност - 
красива, тиха
и фина нежна,
добра, усмихната,
а понякога сърдита...,
докоснала сърцето и душата.
И само аз и ти си знаем,

защо животът ни събра,
и за това всяка наша клетка
пулсира, и винаги копнее. 
Затова те чаках,
да се слеем с любовта ни! 
...
Николай Пеняшки - Плашков

сряда, 30 януари 2013 г.

ПАРАД НА ЛЮБОВТА

автор: ОРХАН ВЕЛИ

Първа е онази, тъничката като вейчица девойка,
май сега съпруга на търговец.
Кой знай как е напълняла.
Ала все пак много ми се иска да я видя,
лесно ли е? Първата любов ръжда не хваща.

Втората е по-голямата от мене кака Мюневер,
когато и да зачетеше моите писма,
които хвърлях в нейната градина, се превиваше от смях.
А аз, когато и да си ги спомня,
Като че е днес, потъвам в срам.

Четвъртата – една разгонена жена,
която ми разказваше все врели-некипели.
А веднъж пред мен дори се разсъблече.
Минаха години, не можах да я забравя,
колко пъти я сънувах.

Петата подминах, ето ни на шестата.
Наричаше се Нуринниса.
О, моя прелестна,
о, моя мургава,
о, моя плът и кръв, Нуринниса.

Седмата е Алийе – капризна дама.
Ала много много не можах да й се наслаждавам
като всякоя капризна дама –
скъпа като обеци и кожено палто.

Осмата пък е онази калпавата,
в другите жени чест търси,
ала в нея ако търсиш, вдига врява до небето.
И отгоре на това…
мошеничка, която ще те продаде за пет пари, преди да си усетил.

Деветата се казваше Айтен.
Докато е на работа, робуваше на всеки,
но излезе ли от бара,
лягаше с когото си поиска.

Десетата излезе умна
... и си тръгна…
А че беше права, права беше.
Любовта била за богаташи,
любовта била за безработни.
Две сърца ако в едно се слеят,
на палат оборът се обръща, но и
двама голи само на хамам подхождат.
Жена, привързана за работата си бе единадесетата.
Как иначе,
бе надничарка при един злодей...
нощем влизаше във стаята ми
и оставаше до сутринта.
Напиваше се със коняк.
А с пукването на зората се залавяше за работа.

Да дойдем на последната.
Към никоя не се привързах
колкото към нея.
Не само бе жена, но и човек.
Не беше ни капризна,
нито алчна.
Казваше: да можеше да сме свободни,
и да можеше да бъдем равни.
Умееше еднакво да обича
и живота, и човеците.
__________________

За Истанбул

Април
Невъзможно е
да пишеш стихове,
ако си влюбен:
да не пишеш – също,
ако е април.


Покана
Чакам те.
Ела в такова време,
че да няма как да се откажем.


Хубавото време

Мен хубавото време ме погуби,
в такова време изоставих службата си
във Вакъфите.
Пропуших пак в такова време,
влюбих се – в такова време.
В такова време аз забравих
да се връщам вкъщи с хляб и сол,
и все в такова време
болестта да пиша стихове ме мъчи.
Мен хубавото време ме погуби.



Птица и облак

Птичарю!
Ний и птици,
и дърво си имаме.
От тебе само облак искаме
за сто пари.


Карамфил

Да, прав сте, вероятността не е красива
колкото изкуството да преувеличаваш –
десет хиляди убити във Варшава
и това
един моторизиран континент да не прилича на
„Донесен от устните на твоята любима“ карамфил.

1939

Google+ Badge

Следете сайта по Email: