ОДА ЗА СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ

.......................... /по Вапцаров
 

Все още дишам.
Почти не работя,
а пък все още живея.
С домашният бюджет
под вежди се гледаме строго.
Но ти не разбираш,
казват ми някои:
" И тоз ти е много!"

С него сме в разпра,
но ти не разбирай,
че дори да не стига,
аз не мразя бюджета.
Напротив, напротив! -
дори на смъртния одър,
бюджетът с малкото
нули налични,
аз пак ще обичам,
аз пак ще обичам.
Да кажем,
остана без ток,
и ме питат:
"Искаш ли в мрак да живееш?"
Веднага ще викна:
"Светлина,
светлина!
Пуснете ми
тока злодеи!"
Без него,
без тока,
дори и децата
не можем изкъпем!

Зарад този
гаден бюджет,
бих тръгнал на Запад,
зарязал Родина -
да мия чинии,
да чистя клозети,
готов да слугувам.
Прокуден в далечна чужбина,
зарязал семейство -
баща и майка,
дори и съпруга
с невръстното бебе.
Да кажем,
че вземете,
дори малко
от бюджета семеен.
До болка бих ревнал,
за мойта единствена,
последна монета!
Но знайте,
че мойта надежда,
моята вяра,
че утре денят
ще бъде по - хубав,
още по - хубав!

 

ФИЛИП ЛАРКИН - ПОЕЗИЯ

ВИСОКИ ПРОЗОРЦИ
.

Когато видя една двойка деца
и предположа че той я чука,
а тя взема хапчета или има диафрагма
знам, че това е раят.

Всички възрастни цял живот мечтаят за това-
Задръжките и жестовете да са оставени настрана
като остарял комбайн, и всички млади
се спускат надолу по дългата пързалка

към щастието, безкрайно. Замислям се дали
някой е гледал в мен, преди четиридесет години,
мислейки- Това ще е животът;
без Господ, без потене в тъмното.

Заради Ада и други такива, и без да трябва да криеш
какво мислиш за свещеника. Той
и останалите като него заедно ще се спуснат по пързалката
като проклети свободни птици. И изведнъж,

вместо думи идва мисълта за високи прозорци.
Стъклото, обхванало слънцето,
и отвъд него – дълбокото синьо небе, което не
показва нищо, и не е никъде, и е безкрайно…

***
High Windows

When I see a couple of kids
And guess he's fucking her and she's
Taking pills or wearing a diaphragm,
I know this is paradise

Everyone old has dreamed of all their lives--
Bonds and gestures pushed to one side
Like an outdated combine harvester,
And everyone young going down the long slide

To happiness, endlessly. I wonder if
Anyone looked at me, forty years back,
And thought, That'll be the life;
No God any more, or sweating in the dark

About hell and that, or having to hide
What you think of the priest. He
And his lot will all go down the long slide
Like free bloody birds. And immediately

Rather than words comes the thought of high windows:
The sun-comprehending glass,
And beyond it, the deep blue air, that shows
Nothing, and is nowhere, and is endless.

*****

ДЕЙЗИ ПАТЪН - СТИХОВЕ

ЗАВИНАГИ ИСКАМ ...

Искам за теб да остана,
момичето с цвете в коси,
дошло от небесната манна
на твоя копнеж и мечти!
Искам за теб да остана
слънцето на твоите дни,
лекуващо болка и рана,
на парещо,тъжно Преди...
Искам за теб да остана,
силата на твоето АЗ,
и никога да не престана,
да изгарям от обич и страст! 

***

ТАЗИ НОЩ

Тази  нощ е лунна магия,
сипеща  дъжд от звезди.
Ти в мен, а аз в теб ще открия
тази, която най-ярко блести!
Тази нощ ще остави следи,
по които утрото щом зазори,
ще тръгнем към изгрева  двама,
със слети  сърца и души!!

***

ВЪЛШЕБЕН ТАНЦ
Безпределно горещи,
танцуват телата ни,
вълшебния танц на  страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта...
Пее звездният  хор песента,
галеща  телата ни слети
и танцува с нас любовта,
а през  нежния плащ на нощта
луната усмихната свети...

***

ЗЛАТНА ЕСЕН
От бръчките не се страхувам,
по пътя съм към старостта.
Страхувам се от факта,
че по средата му заседнах -
зад мен е пролет, пред мене - есента...
Страхувам се, че трябва да прекрача,
напред да завървя във листопада,
страхувам се, дали ще бъда силна,
със златни спомени от младостта,
към Златна Есен да поема...

***
 ИЗНЕВЯРА
Съпруг. Стена. Часовник.
Чакащо сърце. Тик-так.
Тъмна сянка. Любовник.
Кратък миг. Дълъг мрак.

***

КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ 

Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,  
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето  ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната  Есен така,
от светла любов озарена,
води ме  твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!

***

ВЪЗКРЪСНАЛА ОБИЧ

С тебе в болничната стая,
до твоето легло стоях,
да те последвам и във рая,
заклевам се, решила бях...
Сърцето ти със сетни сили
живот  показваше едва,
дъхът ти спираше, съпруже мили,
когато изведнъж пристигна Тя!
Надвеси се над тебе, властна,
сетната ти близост ми отне,
готова за целувка  страстна,
но устните ти промълвиха “НЕ”!
Събуден, пристъпващ към мен,
към живота, без миг изневяра,
подари ми ти най-щастливия ден
на възкръснала  обич и  вяра!

***

ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ

Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в  марша  луд
на влюбено сърце...
Листенце след листенце
късат нейните  ръце,
а слънчевото ù лице
с надеждата е засияло,
че последното “любов” ще е!
 ***

СТИГА МИ 

Аз не искам нищо в замяна
срещу любовта си към теб,
стига ми, че съм вечно засмяна,
че за  тъга и сълзи не идва ред...
Не искам плеада от гръмки слова
срещу моите  стихове нежни,
стига  ми твоята мъжка  ръка,
да ме потапя в океани безбрежни,
в които плават мечти и цветя,
и душите ни тъй белоснежни...
Стига ми даже само това,
да се събуждам до тебе, любими,
когато всяка нова  зора
носи  мигове незабравими…