Сонет – история и структура

Терминът сонет е извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, като и двете означават кратка песен.
През 13 век, сонетът е представлявал кратка поема от четиринадесет реда (стиха) със стриктна рима и логическа структура. Ковенциите, асоцииране със сонета, се изменят през неговата история.
Тук римата има своя схема. Тя изгражда три четиристишия с кръстосани рими и заключително двустишие (със съседни рими).
Схемата на сонета е следната: abab cdcd efef gg (т.е. три четиристишия и едно двустишие).
Считана е за глупава по време на революцията.

Технически определението на сонета , не е проблем: състои се от 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата по осем
стиха (октава) и 6 стиха (секстина).
Метриката е обичайно използвана в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб , във френския - александринът, а в латински - езикът, на който за пръв път се създава sonneto (“песничка”) - единадесетосричният стих.

Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 -1374)
Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир ( abba, cdcd, efef, gg).

( „Из речник на съвременните литературните термини” – Роджър
Фаулър). изд. „Наука и изкуство” – Сф. 1993 г. )

************************** ************************

*** Структура на Спенсъровия стих и сонет

Спенсър използва специфична поетична форма наречена Спенсъров стих, включен в няколко творби, включително „Кралицата на феите”.
Спенсъровият сонет е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на Шекспировия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на Петрарка, като заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: (abab bcbc cdcd ee)

Аморети. Сонет ХХХ - Спенсър

Аз огън съм, любимата ми – лед.
Но как тогава този неин студ
Не се топи от порива ми клет,
А става все по твърд и все по–лют?

И как тогава моят пламък луд
Не стихва от сърдечния й мраз,
Та аз горя, от своя блян нечут
И мойта жар възпламва всеки час?

О, що за чудо – в смут се питам аз –
От огъня да се втвърди ледът,
А този лед, по–хладен от елмаз,
На огъня да дава мощ и плът?

Такава сила има любовта,
Че в миг променя хода на света.

< незнаен преводач >

……………………………………..

Сонет от Петрарка

Ако сте смятали че с жестове сърдите
с отбягване на погледи на слова
или със срамежливо сведена глава
Ще ме принудите да прекратя молбите
и ще оставя да напуснете вратите
на моите гърди в които ви вкова
завина Амур бих казал при това
че оправдано и разумно труд хабите
защото нейния мил цвят обича влага
И по гласа на своята природа бяга
от песъчливите изсъхнали места
но този труд уви за вас е труд напразен
и затова се помирете с ориста
за да не крейте вечно в дом за вас омразен.

Сонети от Шекспир

1.

От хубавото чакаме приплод,
та щом цвета му есен зла пролази,
за него спомен, пълен със живот,
в наследника му свеж да се опази.

А ти, сгоден за образа си млад,
сам пламъка си храниш със гориво
и мъчиш ни в обилието с глад,
хабейки своя чар немилостиво.

Ти, който като вестник на Април,
света за да красиш, сред нас живееш,
съкровището свое в пъпка скрил,

скъпернико, ти, трупайки, пилееш.
Но сам умреш ли, знай, ще си изял —
от лакомство — и общия ни дял!

2.

Четиресетгодишната обсада
лика ти щом с окопи набразди,
от днешната ти пищна дреха млада
едва ли ще останат и следи.

Тогава, ако някой те запита
къде си скрил предишния си плам,
към взор угаснал в очница изпита
да сочиш гордо с пръст, ще бъде срам.

А би била далече по-богата
похвалата, когато му речеш:
— Тук, в тоз мой син е моята отплата

за буйните ми дни като младеж!
Тъй подмладен, макар и с бели власи —
затоплена ще видиш пак кръвта си.