вторник, 29 септември 2009 г.

Звезден миг


От многото излизания с приятелката ми, тази вечер бе изключителна.
Небето бе спуснало копринения си плащ - осеян с хиляди звезди.
Луната с красивото, изкривено и сребърно лице топлеше сърцата, и се усмихваше.
Звездите - тези весели очи, преследваха с нежността си, и пръскаха хаотично искри.
Юли: Усущах нежността на тази пищна природа. Ухание и прелест.
Захласнат от красотата до мен, целунах любимата и възкликнах:


ярките звезди
очите ти прекрасни
топлят сърцето

автор:Nykolai Peniashki - Plashkoff

Няма коментари:

Публикуване на коментар