АБУ НУВАС

Абу Нувас (на арабски: ابونواس; на фарси: ابونواس) е един от най-известните класически арабски и персийски поети. Работил във всички жанрове на арабската поезия на 8-9 век, той се превръща във фолклорен герой и се споменава на няколко пъти в „Хиляда и една нощ“.

Абу Нувас е роден около 756 година^[1] в град Ахваз в Хузестан.^[2] Баща му Хани, с когото никога не се среща, е арабски войник в армията на халифа Маруан II. Майка му е местна персийска тъкачка, наречена Голбан. Рожденото му име е Хасан ибн Хани ал Хаками, а Абу Нувас е прякор, който получава по-късно.

Докато Абу Нувас е още дете, майка му го продава на Саад ал-Яшира, бакалин от Басра. По-късно заминава за Багдад и скоро става известен със своите хумористични стихове, често засягащи дейности, забранени от исляма. За разлика от традиционната арабска поезия, техни основни теми са градският живот, виното (хамрият) и неприличните остроумия (муджуният). По поръчка пише стихове за лова, за любовта към жени и млади мъже, както и панегирици за покровителите си. Прочува се със своите сатири, две от основните теми на които стават сексуалната пасивност на мъжете и сексуалната невъздържаност на жените.

Абу Нувас е принуден да замине за известно време за Египет, след като посвещава една елегия на Бармакидите, влиятелна фамилия, която изпада в немилост пред халифа Харун ал-Рашид и много от представителите ѝ са избити. Завръща се в Багдад едва през 809 година, след смъртта на халифа. Управлението на ал-Амин, наследник на Харун ал-Рашид и негов ученик, се превръща в най-успешния период от живота на Абу Нувас, като според повечето изследователи той създава повечето си стихотворения през този период. Най-известно сред тях е касида, възхваляваща халифа ал-Амин.

През тези години Абу Нувас е смятан от своите съвременници за най-великия ислямски поет. Въпреки това той е изпратен в затвора, когато пиянските му похождения изчерпват търпението на ал-Амин. Неговият наследник, ал-Мамун, е много по пуритански настроен и Абу Нувас остава в немилост през последните години от живота си.

Според някои по-късни свидетелства от страх пред връщането си в затвора Абу Нувас става силно религиозен, докато според други това е привидно и той само се опитва да си върне благоразположението на халифа. Един разказ твърди, че помощникът на ал-Мамун Зонбор подлъгва пияния Абу Нувас да напише сатира за Али ибн Абу Талиб, с което удължава престоя му в затвора.

Според различни версии Абу Нувас умира в затвора, отровен е от Исмаил бин Абу Сел или и двете заедно. Това става около 815 година.

Днес Абу Нувас е смятан за един от класиците на арабската литература. Той оказва влияние върху много автори през следващите столетия, сред които са Омар Хаям и Хафез.

В няколко приказки от „Хиляда и една нощ“ се появява хедонистична карикатура на Абу Нувас. В Източна Африка Абу Нувас, наричан на суахили Абунуваси, е фолклорен герой, подобен на Настрадин Ходжа.

Свободата на изразяване на Абу Нувас по теми, подложени на забрана от нормите на исляма, предизвикват цензурирането на негови текстове. До началото на 20 век произведенията му се разпространяват свободно, но през 1932 година в Кайро излиза първото съвременно цензурирано издание на Абу Нувас. През 2001 година египетските власти изгарят 6 хиляди негови книги с хомоеротична поезия.^[3][4]

Информация:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%83_%D0%9D%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%81