ДЕЙЗИ ПАТЪН - СТИХОВЕ

ЗАВИНАГИ ИСКАМ ...

Искам за теб да остана,
момичето с цвете в коси,
дошло от небесната манна
на твоя копнеж и мечти!
Искам за теб да остана
слънцето на твоите дни,
лекуващо болка и рана,
на парещо,тъжно Преди...
Искам за теб да остана,
силата на твоето АЗ,
и никога да не престана,
да изгарям от обич и страст! 

***

ТАЗИ НОЩ

Тази  нощ е лунна магия,
сипеща  дъжд от звезди.
Ти в мен, а аз в теб ще открия
тази, която най-ярко блести!
Тази нощ ще остави следи,
по които утрото щом зазори,
ще тръгнем към изгрева  двама,
със слети  сърца и души!!

***

ВЪЛШЕБЕН ТАНЦ
Безпределно горещи,
танцуват телата ни,
вълшебния танц на  страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта...
Пее звездният  хор песента,
галеща  телата ни слети
и танцува с нас любовта,
а през  нежния плащ на нощта
луната усмихната свети...

***

ЗЛАТНА ЕСЕН
От бръчките не се страхувам,
по пътя съм към старостта.
Страхувам се от факта,
че по средата му заседнах -
зад мен е пролет, пред мене - есента...
Страхувам се, че трябва да прекрача,
напред да завървя във листопада,
страхувам се, дали ще бъда силна,
със златни спомени от младостта,
към Златна Есен да поема...

***
 ИЗНЕВЯРА
Съпруг. Стена. Часовник.
Чакащо сърце. Тик-так.
Тъмна сянка. Любовник.
Кратък миг. Дълъг мрак.

***

КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ 

Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,  
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето  ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка
нахлува в младостта уморена.
И в златната  Есен така,
от светла любов озарена,
води ме  твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!

***

ВЪЗКРЪСНАЛА ОБИЧ

С тебе в болничната стая,
до твоето легло стоях,
да те последвам и във рая,
заклевам се, решила бях...
Сърцето ти със сетни сили
живот  показваше едва,
дъхът ти спираше, съпруже мили,
когато изведнъж пристигна Тя!
Надвеси се над тебе, властна,
сетната ти близост ми отне,
готова за целувка  страстна,
но устните ти промълвиха “НЕ”!
Събуден, пристъпващ към мен,
към живота, без миг изневяра,
подари ми ти най-щастливия ден
на възкръснала  обич и  вяра!

***

ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ

Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в  марша  луд
на влюбено сърце...
Листенце след листенце
късат нейните  ръце,
а слънчевото ù лице
с надеждата е засияло,
че последното “любов” ще е!
 ***

СТИГА МИ 

Аз не искам нищо в замяна
срещу любовта си към теб,
стига ми, че съм вечно засмяна,
че за  тъга и сълзи не идва ред...
Не искам плеада от гръмки слова
срещу моите  стихове нежни,
стига  ми твоята мъжка  ръка,
да ме потапя в океани безбрежни,
в които плават мечти и цветя,
и душите ни тъй белоснежни...
Стига ми даже само това,
да се събуждам до тебе, любими,
когато всяка нова  зора
носи  мигове незабравими…     
  

ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА...

автор: Димчо Дебелянов

Потокът стене в долината,

отеква спомен в всеки звук -

тук нявга двамата със нея

пристъпвахме един до друг.

Валеше тихо, едностайно,

но нас опил бе дивен чар

пред радост първа - щастие незнайно,

пред първа пролет - първи жар.

Ала на устни не изгрея

с години чаканата реч,

че бяхме близко двама с нея

и пак безкрайно надалеч.

АВТОБИОГРАФИЧНО

.....................  автор: Иван Атанасов /добруджански поет/

Лесен човек ли?

Не зная.

Едва ли...

Колко очи

изкрещяват "против"...

Винаги нежен.

Вечно скандален.

Винаги спорен.

Никога сив!

С мелници черни

все се сражавам.

Пламвам от студ.

Затрепервам във пот.

С шанса на ъгъла

се разминавам.

И Марко Тотев,

и Дон Кихот...

Вечно тревожен.

Вечно угрижен

заради хляба

на всеки чудак.

Свади припламват.

Песни се нижат.

Режат светулки

студения мрак...

Търся човека.

Отбягвам човека.

Бури предричам.

Дочаквам зора.

И ме преследва

съдбата нелека -

в житни морета

от глад да умра...

ГЕО МИЛЕВ

Гео Милев

Георги Касабов Милев
Роден: 15 януари 1895
Радне махле, България
Починал: след 15 май 1925
София, България

Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г.

Гео Милев е роден през 1895 г. в Радне махле, днес Раднево, в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник „Славейче“.

Учи в Старозагорската гимназия (1907–1911), където издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения в стила на Пенчо Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и други.

Следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации в зряла възраст — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Стефан Маларме, Р. Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списапние „Пламък“ Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.

Източник: Уикипедия

добавил: Николай Пеняшки - Плашков