пейзажа е от http://anastasiia.blog.bg----------------------------------------------------
четвъртък, 13 октомври 2011 г.
Хайку - 56
пейзажа е от http://anastasiia.blog.bg----------------------------------------------------
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
ЛЮБОВ И ПРИВЪРЗАНОСТ
Прегръщам те - в очите ти звезди,
а луната над любовта ни бди.
Ще сияе слънцето над нас,
докато стана старец беловлас.
а луната над любовта ни бди.
Ще сияе слънцето над нас,
докато стана старец беловлас.
МЪГЛА И ГАРВАН
Сутринта допълзя разплакана от настъпилата мъгла. Прозорецът бе посипан от капки сълзи.
Загледан през бисерния им цвят, съзирах в далечината строгия и снажен балкан, обладан от сивата и безразлична мъгла, която властно тържествуваше над мислите и сетивата.
Студената, сутрешна есен бавно събуждаше града.
На близкото дърво бе кацнал самотен гарван, чиито глас се чуваше в тишината.
Мъгла настъпи
над заспалия град голям.
Гарван грачи.
понеделник, 26 септември 2011 г.
Наново за Омар Хаям и неговите стихове
Възможно ли е изобщо да бъде представен човек, живял преди две хиляди години? За събитията, които би включвала неговата биография може да се говори като вероятни и относително достоверни. Защото в случая липсват очевидците, които да предадат събитийната част от живота на съответнта личност (в случая О. Хаям). Възможно е даже твърдението, че човекът с името Гияс ад-Дин Абу-л-Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишапури никога не е съществувал. Но на вас може би ви изглежда невероятно, че тези имена принадлежат на един човек.
За установяването датата на раждане на Омар Хаям много е помогнал хороскопът, направен от Абу-л-Хасан ал-Байхаки. Според данните от него индийските учени получили датата 18 май 1048 г.
Родният му град Нишпатур е бил известен със своте
библиотеки и училища.
Ето и негови РУБАИ:
Те имат актуалност до днес,и говорят на езика на истинското изкуство.
Рубай се нарича персийското четиристишие, римувано по схемата ААБА.
**********************************************************
* * *
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
* * *
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.
* * *
Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е?
***
Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.
***
За сбогом искам само чаша – от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.
***
И още: моята могила сравнете до земята чак –
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.
***
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!
***
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
***
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
***
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.
***
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
***
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
***
Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.
***
Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
***
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
***
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
***
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
***
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.
***
Търси мъдреца, пий от него вяра,
а видиш ли глупак, завий веднага,
От мъдрия и чаша със отрова ще е блага,
А глупавия мед да ти предлага... бягай!
***
Да пием, весели красавици да любим,
туй по-приятно е от пост и дамаскин,
не бойте се от Ада! Няма що да губим!
Във Рая не допускат девствени! Амин!
***
Да пием вино! Стар и млад
на грешната земя едно ще види:
Дойдохме без да си платим на този свят
и без да плащаме ще си отидем.
***
Ти знаеш ли защо в предутриния час,
петелът през сълзи надува тъжен глас?
В стъклото на зората съгледал той е вече,
че и отминалата нощ, простила се е с нас...
***
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
За установяването датата на раждане на Омар Хаям много е помогнал хороскопът, направен от Абу-л-Хасан ал-Байхаки. Според данните от него индийските учени получили датата 18 май 1048 г.
Родният му град Нишпатур е бил известен със своте
библиотеки и училища.
Ето и негови РУБАИ:
Те имат актуалност до днес,и говорят на езика на истинското изкуство.
Рубай се нарича персийското четиристишие, римувано по схемата ААБА.
**********************************************************
* * *
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
* * *
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.
* * *
Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е?
***
Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.
***
За сбогом искам само чаша – от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.
***
И още: моята могила сравнете до земята чак –
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.
***
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!
***
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
***
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
***
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.
***
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
***
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
***
Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.
***
Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
***
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
***
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
***
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
***
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.
***
Търси мъдреца, пий от него вяра,
а видиш ли глупак, завий веднага,
От мъдрия и чаша със отрова ще е блага,
А глупавия мед да ти предлага... бягай!
***
Да пием, весели красавици да любим,
туй по-приятно е от пост и дамаскин,
не бойте се от Ада! Няма що да губим!
Във Рая не допускат девствени! Амин!
***
Да пием вино! Стар и млад
на грешната земя едно ще види:
Дойдохме без да си платим на този свят
и без да плащаме ще си отидем.
***
Ти знаеш ли защо в предутриния час,
петелът през сълзи надува тъжен глас?
В стъклото на зората съгледал той е вече,
че и отминалата нощ, простила се е с нас...
***
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
неделя, 25 септември 2011 г.
За творчеството на Омар Хаям
Омар Хаям е роден през XI век в Нишапур. През годините които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на “ рубаи“ /четиристишия/.
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ابراهیم خیام نیشابور
Автор е на около 1000 рубаи.
В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български, от немски и англииски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:
*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.
*****
Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.
*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.
*****
От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.
*****
Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.
Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия… – и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.
Двустишието:
“ Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.“
е простичката житейска истина, казана с няколко думи…
Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето. Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…
Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.
*****
Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.
Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм… Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…
© Николай Пеняшки – Плашков
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ابراهیم خیام نیشابور
Автор е на около 1000 рубаи.
В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български, от немски и англииски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:
*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.
*****
Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.
*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.
*****
От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.
*****
Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.
Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия… – и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.
Двустишието:
“ Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.“
е простичката житейска истина, казана с няколко думи…
Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето. Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…
Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.
*****
Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.
Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм… Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…
© Николай Пеняшки – Плашков
Абонамент за:
Публикации (Atom)