ВАЛС - НОВАЛИС

Въртете се буйно в кръга на живота,
Не спирайте, пейте, играйте с охота,
Сърцата да тупкат, галете момите,
Че бързо летят младостта и шегите.

Раздори и ревност далеч оставете,
С мъчителни мисли мига не сквернете,
Обичайте с вяра, с мечта несломима,
Тъй всеки от вас ще намери любима.

1794

Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ - НОВАЛИС

Последен приятелски поглед към края на дългото странстване,
Преди да затвори гората беззвучната порта зад мен.
Закичвам признателно знака на вярната спътница Обич,
С душевна наслада разтварям пред нея сърцето си днес.
Единствено тя през живота ме водеше с умни съвети
И нейна е само заслугата, ако постъпвах с добро,
Щом нежни сърца безутешно след скитника ронеха сълзи
Или пък надежди посърваха с мене у мъдри мъже.
Но още когато детето почувства напиращи сили
И в своята седма година навлезе честитият син,
С най-трепетна длан любовта до момчешката гръд се докосна -
Тъй женската прелест безмер разкрасява му ранните дни.
Как майката своя любимец от дрямка разбужда с целувка,
Как зърва я той преди всички и тя му разкрива за миг:
Навред любовта ще е с тебе - и ето, света опознавах,
Чрез нея намерих и себе си, как да обичам разбрах.
Превърна се в нещо значимо, което игра бе дотука,
Не ме изоставяше тя и когато съмнения, смут
Нерядко коварно опитваха да ме откъснат от нея.
Най-сетне настъпи на моята вътрешна цялост денят,
Когато съдбата с любима жена ме дари и - навеки
Свободен - в безкрайното щастие вдъхна ми вяра без страх.

1798


Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Из "ДУХОВНИ ПЕСНИ" - НОВАЛИС

VII

­ХИМН

Малцина познават
Тайнството на любовта,
Незаситеност сещат
И нескончаема жажда.
Небесният смисъл
На вечната Тайна вечеря остава
За сетивата ни тленни загадка;
Но който вече е всмукал
От пламенни, любещи устни
Дъха на живота,
Комуто свещеният огън
Стопил е сърцето в трептящи вълни,
Комуто очите веднъж са разкрити
И той е измерил глъбта непристъпна
На Небесата,
Той ще се храни от тялото
И ще поема кръвта
Навеки.
Та кой е разгатнал високия смисъл
На тленното тяло?
Кой може да каже,
Че проумява кръвта?
Всичко е тяло,
ЕДИНСТВЕНО тяло,
В небесната кръв
Плава блажената двойка. -
О! Как морето световно
Вече е поруменяло,
В ухаеща плът
Набъбва скалата!
Никога няма да спре тази сладка вечеря,
Любовта няма никога да се засити.
Несъкровено, несъщностно
Тя може да има любимия.
От все по-изнежени устни
Преобразена става насладата
По-съкровена, по-близка.
По-жарко блаженство
Разтърсва душата.
По-жадно, по-алчно
Става сърцето:
Така и пребъдва насладата на любовта
От вечност към вечност.
Щом разсъдливите
Вече веднъж са опитали,
Всичко оставят
И сядат при нас
Край трапезата на въжделението,
Никога празна не ще я намерят.
Ще опознаят безкрайната
Щедрост на любовта,
И ще възхвалят храната
От тяло и кръв.

1799


Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

ИЗ "ПЕСЕН НА МЪРТВИТЕ" - Ф. НОВАЛИС

Вечно ще цъфти копнежа
Към любимия, стремежа
На душите си в кипежа
Да се слеете докрай,
Жаждата да утолите,
С ласки да се изтощите,
Двама пир да си дарите,
Двама само в своя рай.

1800

Превод от немски:
© ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

ПЕСЕНТА НА ДЕВИЦИТЕ - Ф. Новалис

автор: ФРИДРИХ НОВАЛИС
****************************

Ние ли не сме нещастни?
Нашата скръб ли не личи?
Бдим потискани, безгласни
и с престорени очи.
Всичките ни вопли скрити
спят сподавяни в гърдите.
Наште майки ни говорят,
ние им се противим,
Чувствата ни с тях се борят,
жадни за плода любим,
А устата ни жадуват
със момци да се целуват.
Грях ли е мечта такава?
Без пазач е мисълта!
Та нима не ни остава
само сладката мечта?
Молят ни да я погубим,
да не мислим, да не любим,
След вечерната молитва
самота ни пак гнети.
Ала мисълта ни литва,
в жажда за любов пламти.
Ах, за чувството едничко
всичко бихме дали, всичко!
Строги майки ни внушават
да вървим с прикрита гръд.
Но от туй нима престават
чувствата ни да кипят?
Пред копнежа за наслада
всяко земно було пада.
Да сме хладни, мълчаливи
като камъка студен,
пред очи красноречиви –
безучастни ден след ден,
нищо да не ни привлича …
Туй живот ли се нарича?
Нещо ни тежи в душата,
вехне свежият ни лик.
Ах, тежи, а за отплата
ще ни милва блед старик!
Бързайте при нас, любими,
обичта си да делиме!

........
Превод: Стоян Бакърджиев

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm