понеделник, 16 ноември 2009 г.

ЗА ХАЙГА ИЗКУСТВОТО ИЛИ „КАРТИНАТА-ДУХ”



                          Светлана Хриктова



С традиционната японска поезия хайку западният свят се среща в края на XIX век, а през ХХ век тази кратка поетична форма вече не е изцяло японски феномен, тъй като поетите от най-различни страни търсят и успешно намират все нови приложения на основната й характеристика - способността й да изгражда образи и импресии, съзвучни с настроението на автора.

Едва ли е възможно да се даде задоволително определение на поезията хайку поради нейната неуловимост и недоизказаност, но все пак можем с голямо основание да твърдим, че тя е средство за внимателно вглеждане в себе си и в света. Другояче казано, хайку е изкуството да се гледа и живее с пълно внимание към настоящия миг, защото именно този миг, както твърдят източната, а под нейно влияние вече и западната философии, е всичко, с което разполагаме.


Умението да се пребивава в настоящето до голяма степен се подхранва от забелязването и предаването на сетивните сигнали на околния свят и в частност на цветовете.

Жълтата дюля в клоните, зелените детелини и папрати, синята вечерна светлина, топлите есенни багри - при цялата си привидна делничност и обикновеност тези цветни сигнали закотвят вниманието и ни напомнят да изживяваме съзнателно всеки миг, като се стремим да изградим с околния свят една осъзната връзка, която е основа на пълноценния и хармоничен живот.

За разлика от хайку поезията изкуството на хайгата все още не е особено известно у нас. Хайга е картина, породена от конкретно хайку - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга е представлявала най-често рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписано хайку.




В наши дни художниците, изпълняващи съвременна хайга, разполагат с широк спектър от стилове и техники. Те се категоризират най-общо в следните три раздела: художествени творби, изпълнени с класически изразни средства, дигитални изображения и фотографии.

Традиционната японска и изобщо далекоизточна живопис е плод на една духовност, която възприема човека като съставен елемент на околната среда. За японците изкуството е продължение на живота, то се ражда, възниква спонтанно, неотличимо е от другите явления на този свят, живее и диша според неговите закони. В този смисъл ролята на художника е не да твори, не да създава „втора природа”, а да улавя ритъма на нещата със съвършена спонтанност и безизкуственост.

Този възглед е в явен контраст със западните разбирания, които поставят ясна граница между природното и човешкото, между материята и съзнанието. Очевидно е, че един западен художник, оформил се в различна духовна традиция, разполага с други изразни средства и не бива да изпада в абсурдно подражателство на източния стил.

Подобно на хайку, което улавя - и запечатва - един кратък миг от живота, бегло зърната, но грижливо запомнена картина, така и рисунките в хайга запечатват неспирните метаморфози на природния свят - краткия цъфтеж, плавно преливащите един в друг сезони, отлитащите утро, пладне, вечер - уж все същите, а винаги различни. Вгледан в тези вечни метаморфози и приканен да сподели авторовия свят, зрителят престава да бъде безучастен наблюдател; той вече е част от картината, част от словото, те вече изразяват и неговия дух.

А както пише Судзуки: „Ако в картината присъства дух, с това всичко е казано.”










понеделник, 2 ноември 2009 г.

Сватбено

В прекрасния и слънчев ден
две прекрасни слънчеви души
се обвързаха с обич свята.
Свидетели им бяха небето и земята.


© Николай Пеняшки - Плашков

Манга

Манга(на яп. 漫画, чтение: まんが , буквално: неволна/неразрешена/ картинка) е японската дума за комикси и карикатури. Човекът, който създава манга се нарича мангака. Извън Япония, думата се употребява за комикси създадени първоначално в Япония. Манга има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат са: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, мистерия, ужаси, включително и порно (наричано хентай).


Мангата обикновено се създава в черно и бяло, с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява нейното създаване.


Най-популярните манга често се адаптират за аниме, като сценария се преработва, за да привлече широката публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В английско говорещите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата "манга" се отнася за японската анимация. Това, отчасти, е резултат от факта, че името и логото на компанията, която разпространява японска анимация сред западната публика, е Manga Entertainment.


История
Още от самото раждане на японската култура съществуват рисунки. наподобяващи по идеи и структура днешните комикси. Дори в гробници археолозите са открили плочи с подобни изображения. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война. С други думи, модерната манга, която се разпространява в момента, е мангата, която се е появила след войната. Този вид манга има вече половинвековна история.


Съвременната манга води своето начало от един единствен гений - Осаму Тезука. През 1947 Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга-версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга-артисти. Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“.


Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга-артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга-мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези които израснали четейки манга открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната - манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка.


До късните шестдесет години, манга-поколението стават студенти и модерната манга стига до своя решаващ момент. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази ново появила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на Японската манга.


Днешната манга включва всичко, от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения от романи до пътеписи и даже упътвания за учебни и дидактични цели.

Деление според пола и възрастта на читателите

Японската манга се дели на следните категории, спрямо годините на читателите, към които са насочени списанията, в които тя се появява:


* Първата категория включва списания за деца (yonenshi), списания за тийнейжъри (shonenshi) и “младежки” списания (yangushi, също под името seinenshi), които привличат читатели от късните юношески до тридесет години.


* Втората група включва списания за възрастни (seinenshi, като seinen означава повече възрастен, от колкото младеж- или otonashi), които са предназначени за по-зрели читатели и нямат горна граница на възрастовата група.


* Мангата, която е предназначена повече за жени, също се дели на възрастови групи: за момичета (shojoshi) и за “Дами” (познати под името на японското произношение на английското "ladies" или "redizu.") Мангата за жени се отличава със специфични типове герои и граматично, и графично оформление.


Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/

За поезията / или красотата на словото/


От години назад съществува твърдението,че “Изкуството е отражение на действителността”. Разбира се, че това е абсолютно вярно.
Но действителността и реалността имат своето конкретно място в историята и времето, и своите измерения; видими и невидими, явни и неявни, имагинерни, трансцедентални и т.н.
Както поезията, така и творчеството като цяло имат своята дълбочина, чистота, красота, и прозрачност.
Те отразяват и изразяват отношението и познаването на твореца към всичко, което го заобикаля. Именно поради тази причина поезията е многолика, и се различава чрез своите проявления. Това се отнася и за изкуството като цяло…
Поезията както всичко друго има своята строга йерархичност, на която е подчинена.
Творчеството е израз на откровенията на твореца – поет, ценител не само на прекрасните неща в живота, но и на неговата трудна, стръмна, и пълна с тръни, бурени и камъни пътека, която трябва да преодоляваме. Именно той най-точно и вярно отрязява живота във всичките му измерения и състояния чрез силата и красотата на Словото.
Истинският творец ( поет, писател, художник ) разкрива и описва реалната действителност по различен / индивидуален/ начин, с красотата на своето творчество.
Именно в това се изразява величието, силата, целомъдрието, и красотата на Словото и Изкуството във всичките му проявления.


Н. Пеняшки – Плашков

Опиянен от пръстите ти нежни

Едно е важно,
да знам, че си до мен
и устните ти
да ме целуват...
страстно...,
страстно...,
страстно...
Знам, че така ще бъде
и няма да те питам,
защото те обичам!
Страстно...,
страстно...,
страстно...

А сутрин, събуждаш
в мен желания вълшебни,
опиянен от пръстите ти нежни.


 © Николай Пеняшки – Плашков