Криза

С тая криза
пиша епикриза:
немотия, немотия
чак до шия.

Под звездите

(по "Сред звездите" от Ангел Попов)

Под звездите многобройни
властва светът със свойта мощ.
Не спят народи непокорни
под сияйна звездна нощ.

Светът обгърнат безутешно
от отломки стари
и отпиват безпогрешно
кръвта ни разни твари.

Под звездите многобройни
свят светува.
Под звездите многобройни
поквара и любов.

© Николай Пеняшки - Плашков

Хайку - 55

Слънчеви лъчи.
Зимата си замина.
Птици запяха.

Хайку - 54

Пролет ухае.
Птиците долетяха.
Навън дъжд вали.

Хайку - 53

Пролетта стопи
дълга студена зима.
Кучето скача.

Хайку - 52

пролетта ухае
птичи ята прелитат
цветя в градина

ЛЮБОВНА ПЕСЕН

В този ден дъждовен,
край огъня
с китарата ще свиря.
Склонила глава
на мъжкото ми рамо,
слушам нежните ти думи.
За теб ще пея
любовната си песен.

ЗВЕЗДИ - бенгалски огън

Прекрасна нощ.
Звезди като бенгалски огън
засипват любящите сърца.
Целувам нежните ти длани.

ПРОЛЕТНО

Кокичетата
цъфнаха. Южни ветрове
пролетта доведоха.
Птиците запяха -
деца и майка... и ...

Почти есенно

Есента дойде
с тихи бягащи стъпки.
Концерт от щурци.
Птиците ще запеят
горски любовни песни.

Съвременни китайски поети - стихотворения

Здравейте, приятели! :)
Ще Ви представя съвсем бегло
съвременни китайски поети с техни стихове. :)
************************************************

между мъглявата луна и лунните петна

Дзян Хъ
Бей Дао 1 2
Йен Ли
Гу Чън
Ю Дзиен
Хан Дун
Лу И’мин
Джоу Фънмин
Шу Тин
———————————————————————

ДЗЯН ХЪ

Дъждовни капки

Понякога в душата ти
внезапно опустява
като градина след дъжд
някакви неща
по контурите в края
се приплъзват
ти усещаш
проблясва керемида
или може би лист
накланя се
надолу увисва
вода
изтегля се
окръгля се
капка
по капка
устремно
неясно
падат натрошават се
и пак гъвкаво меко
се сливат
разпръскват се
и накрая замират
ти знаеш
локвите ще пресъхнат
в този миг душата ти
пак ще бъде огряна от топлото слънце

превод от китайски: Веселин Карастойчев
Съвременна китайска поезия

******************************************

Йен Ли

Площад номер три на галактиката

В мигове когато съм притихнал
за много неща не мога просто така да говоря
устата е голяма кутия със звуци
леко да я разклатя и ще натроша покоя
когато няма как да съм притихнал
главата е огромен склад за експлозиви
сетивата са издирили адреса
и вдъхновението неизбежно бомбардира
отвратителното в глъчката на битието
в мигове между покой и безпокойство
и душата ми увисва в пространството
тялото е лек облак
дори слаб полъх на влюбен вятър
може да ме отвее от всяка държава на света
и от името на земното кълбо да си уговоря
среща със слънцето
на площад номер три на галактиката

*****

Ям музика

Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика

*****

Без заглавие

По «Уанфудзин» видях един студент с боси крака
но така и не можах да прочета йероглифите на университетската значка
с една дума
босоног студент върви по «Уанфудзин»
като използва своите знания
минувачите втренчено го гледат как се е нагласил
висок и едър но май има нещо общо с определен вид медицински заведения
спокойно си запали цигара
извади от студентската чанта чифт пантофи
скъса и захвърли етикета
и пак сложи пантофите в чантата
съвсем изпъкнаха очите по лицата на минувачите
докато студентът не се вмъкна в един тролей
през цялото време следях усмихнатия му израз
със сигурност той стигна до психологическо заключение
той ще отмие от краката си прахта която отпреди прикрива истинския облик на
съжденията
той с хавлиена кърпа ще постави последната точка на своя трактат

ГЕО МИЛЕВ

Гео Милев

Георги Касабов Милев
Роден: 15 януари 1895
Радне махле, България
Починал: след 15 май 1925
София, България

Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г.

Гео Милев е роден през 1895 г. в Радне махле, днес Раднево, в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник „Славейче“.

Учи в Старозагорската гимназия (1907–1911), където издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения в стила на Пенчо Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и други.

Следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации в зряла възраст — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Стефан Маларме, Р. Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око.

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списапние „Пламък“ Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.

Източник: Уикипедия

добавил: Николай Пеняшки - Плашков

СЕПТЕМВРИ

автор: Гео Милев
***************
1

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини

- преди да се съмне

из всички балкани

из дебри пустинни

из гладни поля

из кални паланки

села

градове

дворове

из хижи, колиби

из фабрики, складове, гари

хамбари

чифлици

воденици

работилници

юзини

заводи:

по пътища и по завои

високо

по сипеи, урви, чукари, бърда

през слог

и рид

през глухи усои

през есенни жълти гори

през камънаци

вода

мътни вади

ливади

нивя

лозя

овчарски пладнища

глогини

изгорели стърнища

трънаци

блата:

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

- без рози

и песни

без музика и барабани

без кларинети, тимпани, латерни,

флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби

в ръцете - не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи

с пръсти

с копрали

с търнокопи

с вили

с брадви

с топори

с коси

и слънчогледи

- стари и млади -

се спуснаха всички отвред

- като отприщено стадо

от слепи животни,

безброй

яростни бикове -

с викове

с вой

(зад тях - на нощта вкаменения свод)

полетяха напред

без ред

неудържими

страхотни

велики:

НАРОД!

2

Нощта се разсипва във блясъци

по върховете.

Слънчогледите

погледнаха слънцето!

Зората от сън се

пробуди

сред гръм от картечници:

От далечните

склонове

- удар след удар -

заплющяха

луди

куршуми - олово.

Топове

като зинали слонове

зареваха...

Трепет и страх.

Слънчогледите паднаха в прах.

3

Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Глава първа:

Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам -

вечна пролет на живия блян...

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!

4

Септември! Септември!

О месец на кръв!

на подем

и погром!

Мъглиж беше пръв

Стара и

Нова Загора

Чирпан

Лом

Фердинанд

Берковица

Сарамбей

Медковец

(с поп Андрей)

- градове и села.

5

Народа въстана

- с чук

в ръката,

обсипан със сажди, искри и сгурия,

- със сърп сред полята,

просмукан от влага и студ:

хора на черния труд

с безглаголно търпение -

(не гении

таланти

протестанти

оратори

агитатори

фабриканти

въздухоплаватели

педанти

писатели

генерали

съдържатели

на локали

музиканти

и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

- скот като скот:

хиляди

маса

народ;

хиляди вери

- вяра в народний възход,

хиляди воли

- воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

- и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

- в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена

развени

високо

широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна

на бурята яростен плод:

Хиляди -

маса -

народ.

6

Блесна

над родни Балкани,

издигнали пъп

срещу небето

и вечното слънце

светкавица

- гръм

хрясна

право в сърцето

на гигантския

столетен

дъб.

Хълм подир хълм

ек бързолетен

отпрати далек

през чуки

грамади

към стръмни долини

в каменни дупки

- пламтящо легло -

дето спят на витло

пепелянки и смолци,

в пещери

на змеици и змейове,

в глухи хралупи на вещици

- и екота сля се

с далечно ехо:

екот и ропот

на водопади

потоци

порои -

бесни

рукнали в бездната

с гръм.

7

Започва трагедията! -

8

Първите

паднаха в кърви.

Метежният устрем

бе посрещнат с куршуми.

Знамената изтръпнаха

пронизани.

Планината гърми...

Там горе

далечни и близки хълми

потъмняха обнизани

с хора

- плъпнаха

черни редици:

редовни платени войници

и разлютена милиция.

Всички те знаят:

"Отечеството

е в опасност!"

Прекрасно:

но - що е отечество? -

И яростно лаят

картечници...

Първите

паднаха в кърви.

Зад далечните

върхове

забумтя артилерия.

Затрепераха

градове

и села.

Мъртви тела

- окървавени трупове -

застлаха

склонове

валози

пътища...

С извадени саби

кавалерийски отряди подгониха

разбитите селяни

- доубивани, стреляни

с шрапнели, фугаси

- бягащи в ужас на всички страни,

догонвани в къщите

и съсичани там

с кървави саби

под нисък сайвант

сред писък

на изплашени баби,

деца и жени...

- - - - - - - - -

9

Войските настъпваха.

Под грозния звук на шрапнелите

изтръпнаха

и най-смелите:

в отчаяние

към небето издигнати голи ръце.

Ужас без слава

замръзна на всяко лице -

очи без страдание.

"Всеки

да си спасява

живота!"

По всички пътеки

ето спущат се рота след рота

- пехота

кавалерия

артилерия.

Бият атака

барабаните.

Паника

- високо

над изподраните

червени знамена -

бич от пурпурни пламъци вей.

Там

посред общия смут

сам,

като луд

епически смелия

поп

Андрей

с легендарния топ

стреля

снаряд след снаряд...

В последния миг:

"Смърт на Сатаната!"

извика

побеснял и велик -

и обърна назад

своя топ:

последната

граната

изпрати

право там

- в божия храм

дето бе пял литургия, ектении...

И се предаде.

"Да се обеси червения поп!

Без кръст - без гроб!"

До телеграфния стълб бе изправен.

До него палача.

Капитана.

Въжето

бе готово.

Балкана

тъмнееше мрачен.

Небето -

сурово.

Попа стоеше огромен,

изправен в целий си ръст,

цял

спокоен като гранит -

без жал

без спомен

- на гърдите Христовия кръст

и с поглед в балканите впит -

далеко

сякаш в грядущето...

- Страхливо вий поглед отпущате

пред близката смърт на човека,

палачи!

Що значи

смъртта на един?

Амин!

Захрачи

и плю.

Бързо нахлу

сам на врата си въжето

и

без да погледне небето

- увисна -

език

между зъбите стиснал:

велик

сюблимен

непостижим!


10

Есента

полетя

диво разкъсана

в писъци, вихър и нощ.

Буря изви се

над тъмни балкани

- мрак и блясък

и гракащи гарвани ято -

Кървава пот

изби по гърба на земята.

В ужас и трепет снижи се

всяка хижа и дом.

Погром!

Трясък

продъни небесния свод.

11

Тогава настана

най-ужасното:

Бясно захласната

заудря в душите тревожна камбана

- удря, бие, звъни...

Нощта падна тъй ниско -

глухо и страшно заключена

от всички страни.

Смъртта

- кървава вещица сгушена

във всичкине ъгли на мрака

изписка,

и ето посяга

далеч и навред из нощта:

със своите сухи ръце

- дълги, безкрайни -

улавя и стиска

зад всяка стена

по едно ужасено сърце.

О, нощ на безименни тайни!

- и тайни, и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.

Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.

На вериги зловещия звек.

Затворите пълни с хора.

В двора

на казарми, затвори

от командвани залпове ек.

Вратите залостени.

Чукат отвън тъмни гости.

Сина със револвер в ръката

мъртъв на прага прострян.

Бащата обесен.

Обезчестена сестрата.

От селата задигнати селяни

след тях - войници:

мрачен конвой.

За да бъдат разстреляни:

Команда: стой!

"Огън" -

изтракаха пушки:

Ку

Клъкс

Клян -

"бий!"

- залп.

Десет трупа

от брега

пльоснаха тежко

в мъртвите мътни води на Марица.

Окървавена повлече

ги скръбната родна река.

Военна музика нейде далече

през обезлюдени улици

гърмеше

"Шуми Марица..."

Окървавена...

В изпотъпкани ниви

трънливи

между бодил и високи треви

се валят червени глави

с накълцано обезобразено лице.

Бесилки разпериха черни ръце

(привидения в мъртва мъгла).

Непрестанно се носи страхотния марш на топора

ударил о кокал. Горящи села

озаряват далеч кръгозора.

Потекоха кървави вади.

Пламнали клади

лизнаха със светотатствен език

светото подножие

на божия

престол.

Замириса на живо месо.

Ужасени отвис небесата

нададоха вик

блажените жители на светлия рай

- на бога свирепо Осанна -

Край.

Урагана престана,

халата

спря най-подир:

мир

и тишина

настана

по цялата

страна.

Кървав на боговете курбан.


12

Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила...

Ахил беше грубата сила.

Военния демон.

Ахил беше стар генерал

на Н. Ц. В. цар Агамемнон.

Ахил бе герой.

С безброй

кръстове, ордени, ленти...

Пиедестал

на реда и тишината

в страната...

Но днес ний

не вярваме вече в герои

- ни чужди, ни свои.

Троя бе опожарена и срината.

Приам и Хекуба загинаха.

Ахил тържествува...

- Какво е за него Хекуба? -

Душата му дива и груба

не чува

плача на свещената майка, разкъсъна

над безименни гробища с кърви оръсени

израснали в миг

- толкоз много -

безброй.

- Какво е за него Хекуба? -

Ахил бе герой.

Ахил бе верик.

Бич божий изпратен от бога.

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.

- И загина

падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.

Агамемнон уби Ифигирия

- и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

- и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

- и загина...

Едничка остава

- стои и пребъдва

през вековете -

Касандра-пророчица:

тя вещае възмездие

- и всичко се сбъдва.

Безсменна прищявка, игра и забава

на боговете.

Вековечен разцвет на божествена стръв.

Всяка смърт е за тях развлечение,

всеки вопъл - шега.

Смърт, убийство и кръв!

Докога, докога?

Вседържителю Зевс

Юпитере

Ахурамазда

Индра

Тот

Ра

Йехова

Саваот:

- отговаряй!


Кръз дима на пожарите

се издига и бие ушите ти

вика на убитите,

рева

на мъченици безброй

върху клади горящи дърва:

- Кой

излъга нашата вяра? -

Отговаряй!

Ти мълчиш?

Не знаеш?

- Ний знаем!

Ето виж:

с един скок

ний скачаме право в небето:

ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,

превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол

те запращаме мъртъв надолу

вдън вселенските бездни

беззвездни,

железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети -

ще се сбъдне!

- Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

- нагоре! нагоре!

Земята ще бъде рай -

ще бъде!

Жестокият пръстен

автор: Гео Милев
**************************

В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!

- О кървава глава във мойто блюдо!
сляп ужас на студената стена -
и призрачния път към призрачния свят отвън,
през мрачни коридори,
сплетени в жесток

без изход пръстен -
вън:
(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,
опръскан с кървави петна,
склонил
глава - без грях, без жалба, без порок...)

Бог говори:

ГЛАВАТА МИ...

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черьiй

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.